Гледали ли сте този филм на Люк Жаке и National Geographic? Антарктическата ледена история на един народ, който се бори за своето оцеляване. Една необикновена, но все пак истинска история. История, която се повтаря всяка зима така, както е била от хиляди години.
Животът е странно чудо. Крехък като стъкло, устойчив като желязо, находчив и пробивен.
Затрогващ, „Походът на императорите“ е изпълнен с хищници, снежни бури, виелици, минусови температури, глад, много любов и топлина. На фона на всичко това, императорският пингвин се домогва към своята цел – да остави поколение.

Императорският пингвин предизвиква възхищение с учудващото си приспособяване към суровите условия на антарктическия климат.
Всяка зима, дълбоко в жестоката ледена пустиня, в най-негостоприемната част на земята, започва едно наистина забележително пътешествие.
Хиляди императорски пингвини напускат сигурността на океанските дълбини, изкачват се на леда и тръгват на своето пътешествие към едно от малкото места на земята, където няма никакъв живот. Отдалечават се на 90 км. от океана, за да стигнат до размножителните си територии. От март нататък, когато антарктическото лято е свършило (от декември до февруари) и поясът паков лед още не се е увеличил, императорските пингвини тръгват към гнездовите си участъци върху морския лед, придвижвайки се в „гъша“ колона по леда.
Водени единствено от инстинктите си и от северното сияние, те напредват през снежни бури и виелици. Когато най – накрая достигнат земите за гнездене започва сложен ритуал на прелъстяване. При най-жестоките и безмилостни климатични условия и на най-суровото място, което природата е създала на нашата планета…
Мъжките започват да ухажват женските през март-април, когато температурите падат до -40 градуса. Още през първите дни партньорите се срещат като издават любовни звуци, покланят се, стоят един срещу друг и се изправят. Както за всички видове пингвини, така и за тези е характерно, че повечето двойки остават за цял живот заедно. Пингвините се разпознават главно по гласа си и се разбират с движения на главата и горната част на тялото.
В средата на април започва копулацията, от началото на май до средата на юни женската снася едно крушообразно яйце, тежко 450 грама. При това мъжкият издава любовни звуци, на които женската често пъти отговаря. С поклони и като застават един срещу друг и се изправят, женската предава яйцето на мъжкия, който започва да го мъти. Тази задача се възлага единствено на него. След като са предали яйцата, женските напускат колонията и се придвижват отново в „гъша“ колона към открития паков лед, за да поемат храна след двумесечно постене. По време на мътенето (60—66 дни), което продължава от май до август, мъжките са изложени на суровите условия на антарктическата зима. За да пести енергия, той спи през по-голямата част от времето. За да се предпазят от студа (до -70 градуса) и вятъра (скорост до 200 км/ч), мъжките се събират на едно място, като се редуват кой да стои по средата. Така те по-лесно понасят ниските температури, устояват на бушуващите бури и по този начин се намалява отделянето на топлина. Скупчвайки се плътно един до друг, пингвините образуват щит, „обсадна костенурка“, както казват французите.
Ако малкото се излюпи преди майката да се върне, бащата го слага на ходилата си и го покрива с гънката си, и го храни с бяло млечно вещество, което се отделя от специална жлеза в хранопровода му. Мъжките, които не са се хранили четири и повече месеца и са отслабнали над 10 килограма, тръгват към външната зона на паковия лед, за да заситят глада си. Женските донасят в гърлото си предварително смляна храна, с която веднага захранват малките. Стимулиращото кълване по човката кара възрастната птица да освободи храната. Малкото вкарва човката си дълбоко навътре в гърлото на майката. Ако женската пристигне след излюпването на малкото, мъжкият го храни със секрет от гърлото си, богат на белтъци и мазнини. Когато станат на два месеца, възрастните устройват на малките „ясли“, където те получават топлина и закрила, като все още се хранят.
Най-опасният враг за малките е антарктическият морелетник.
След като мине времето, когато пингвинчетата се крият на сигурно място при родителя си, който продължава да стои в плътно скупчената колония, израсналите междувременно птици образуват свои групи — „детски градини“. Групите от притиснати плътно едно до друго пухкави малки предлагат същата защита както при групите от възрастни птици. Сега родителите могат спокойно да се посветят на улавянето на плячка и да задоволят нарастващата нужда от храна на подраствалото поколение. Периодът на „детската градина“ при императорските пингвини продължава от септември до декември. През декември започва антарктическото лято и за младите императорски пингвини това е критичен момент. Морският лед започва да се разчупва и с откъсването на първите ледени блокове младите птици влизат в морето. До този момент те са сменили пуховото си оперение с младежко, което не пропуска вода и ги пази от изстудяване. Ако линеенето не е приключило, при първото съприкосновение с водата те загиват. Пингвинчетата израстват напълно едва през следващите пет месеца. Това обстоятелство позволява на императорския пингвин да се приспособи към сезонните промени в района, където гнезди. От декември до март както младите, така и възрастните императорски пингвини прекарват в зоната с открит паков лед, където намират богата трапеза. Само 19 на сто от малките и младите птици оцеляват след изтичане на първата година.
Няма как да останеш безчувствен, когато гледаш тази история. Когато част от женските стават жертва на морските чудовища и така и не се завръщат. Когато въпреки старанието и грижите на мъжкия пингвин, яйцето измръзва. Когато оцелелите женски се завръщат, но тяхното малко не е оживяло. Когато…
И ако си мислите, че човек отглежда трудно своето дете – вижте „Походът на императорите“.