тъкмо си мислех, днес е един прекрасен ден. направихме си разходка с кумата и бебчетата в стария ми квартал. прибрахме се, хапнахме, поспахме и зачакахме татито да се прибере от работа.
да, ама не. оказа се, че са разбили апартамента на родителите ми. просто нямам думи. страшно ми е мъчно. тепърва ще се разбере какво липсва.
някой е разбил моя роден дом. някой е тарашил из вещите на семейството ми.
най-вероятно някой съсед е отворил входната врата без да попита на кого отваря.
най-вероятно съседите, които са били в домовете си, нищо не са чули и видяли.
най-вероятно полицаите няма да си мръднат пръстите или поне няма да направят необходимото за залавянето на такива ……. (нямам подходяща дума).
това не е първия случай на разбиване на апартамент в нашия вход. преди години разбиха няколко апартамента и някои от мазетата. за съжаление няма и да е последния.
моля се родителите ми да го преживеят лесно.
моля се виновните да бъдат наказани.
mikiblue.com 
това е нещо изключително гадно. остави материалните загуби.
най-гадното е, че някакви боклуци са се ровили из твоите най-лични неща.
полицаите не са виновни, виновни сме си ние. айде да ви питам – вие колко пъти сте се обадили в полицията, за да съобщите, че някви съмнителни типове се мотаят около вашия блок? а? А?
какво ви пречи?
в крайна сметка просто трябва да вдигнате слушалката, да наберете 166 (безплатно е откъдето и да го набереш) и казваш: ей тука нещо ме съмнява.
колко от вас са го правили? много ми е интересно.
онзи ден няква звъни на вратата. засукана една такава, държи стиска листа, химикалче. била от овър газ, пита дали сме били газифицирани. веднага разбрах, че е „разузнавач“ – всички в тая държава знаят, че сме газифицирани, дори случайните минувачи (кутията с газомера се вижда от километър). вдигнах телефона, обадих се в полицията,
жената там веднага се развъртя, видях патрулката от балкона.
докато има балъци ще има и тарикати