Чавдар Шинов

Красив и здравословен е отдихът в планината, щастлив и прероден се чувства човек сред нейните бетонни полянки, мраморни стълбища и асфалтови горички. Незабравими и вълнуващи са спомените от кокетните високопланински кебапчийници, от накацалите като бели птици по планинските ридове бингозали и механи, от надвисналите над урвите хотелски комплекси…

Един от най-красивите пирински маршрути е преходът от Банско до местността „Петте мури“. Двупосочната асфалтова пътека започва малко над града, вие се като стан на кючекчийка и устремно навлиза в планината на Перун, който, захапал в упоение вафла, през целия преход ще ви приканва от многобройните рекламни билбордове и светещи надписи и вие да опитате от шлагера на сезона – трислойната вафла „Кефът на Перун“. Отдясно на пътя внушителна снага издига най-големият лифто-влеков възел на Балканите. Оттук тръгват бързи и пътнически влекове и лифтове към всички кътчета на планетата. От вас зависи дали да вземете бързия лифт до Бъндерица или да хванете например влека за Лондон. Огромната лифто-влеко гара гъмжи в многоцветната гълчава на хилядите планинари, които пристигат тук от цял свят. Едно от най-възхитителните места по маршрута е местността „Пералнята“. Тук издига дивна тухленобетонна снага сградата на туристическата атракция „Обединени югозападни хотелски перални“. Постройката отдавна е влязла в списъка на обектите, защитени от ЮНЕСКО. На това място по най-модерен и автоматизиран начин се перат чаршафите не само от пиринските, а и от хотелите в Северна Гърция, Източна Македония и цяла Албания, барабар с Косово и Метохия. Само дължината на въжетата за тукашните простори за съхнене е достатъчна да се обиколи пет пъти Земята по екватора. Човек не може да не трепне от дълбоко душевно вълнение, като зърне с примряло сърце изцяло чаршафосания връх Тодорка.

На половин час път от местността „Пералнята“ магистралата кривва наляво и пред вас зейва чудовищната урва „Момина скала“. Легендата разказва как тук местната мома Сузи Попкочева не склонила глава пред насилника-еколог и скочила в бездната, но не рачила да склони глава пред проект „Натура 2000“. От „Момина скала“ асфалтът на пътеката за „Петте мури“ се раздвоява. Трябва да решите дали да вземете влака през „Кончето“ или асансьора за Вихрен. Аз лично ви препоръчвам асансьора, тъй като само тогава ще може да разгледате едно от чудесата на света – втората по големина на планетата (след тази в Лас Вегас) билярдна зала. Тя е построена на самия връх и към нея има още лунапарк, СПА хотел и пощенски клон.

Късно вечерта, уморени, но щастливи, ще стигнете до местността „Петте мури“ – тук се намират последните пет пирински мури, все още живи в асфалтобетонната планина. Непременно се снимайте с тях, защото по всичко изглежда, че следващата година и тях няма да ги има – дървопреработващата фирма „Гюров Чам и Чвор Трейдинг“ и гражданското движение „Пирин си е наш“ са завели иск – обвиняват институциите в потискане на свободата на частната инициатива. Почти е сигурно, че ще спечелят делото, така че се очертава мури в планината да останат само в името на местността „Петте мури“.

http://www.emilaleksov.com

Michel, Благодаря за този пътепис.