„хомонукулус бУлгарис е още по-странно животиче – то оцелява при неимоверни условия и все още не е изчезнало, въпреки всичко, което му се случва. характеризира се с невероятна простота и доверчивост, съчетана с пълна липса на собствено мислене. мисленето при това същество е заменено от телевизора. то е единственото същество от този вид, което вика „книга“ на тоалетната хартия. в резултат на еволюцията от гъза му са избуяли зелени храсти, с които фотосинтезира, като същевременно ги наторява.“
да ви покажа само пролетното настроение на батето:
дългокрака руса кака
куче влачи на синджир.
и се мая – що да чакам
да се връщам вкъщи
най-подир?
ха сега кажете, кЪв коментар да напиша?
петиция Обратно на Димитър Атанасов в Мюзик Айдъл – едва ли ще помогне, но все пак няма и да ни навреди да гласуваме 😉
а за какво става на въпрос? ами ето за какво:
по хубаво от батето няма как да го напиша, това е факт.
поради тази причина копирам поста му, като давам и линк към него:
„гледам си аз мюзик айдълите ни и не мога да се начудя: туй предаване за какво е – за подкрепа на некадърните ли, за подкрепа на комплексираните ли, за подкрепа на пострадалите от домашно насилие ли, за евтина реклама на батебойковци ли или за търсене на млади таланти?
ясно ми е, че бтв е частна медия и се издържа изключително от приходи – от реклама, от смс-и, от високи рейтинги.. ама… може ли в едно предаване да има едно талантливо момче и да вземат да го изгонят?!?
аз имена не помня. дати също. но помня, че имаше едно момче, което свиреше перфектно на пиано и пееше също толкова добре. в условията на жестока конкуренция това момче имаше благородството и мъжеството да помогне на свой пряк конкурент.
не знам защо, но това момче ми напомни за ранните години на алън парсън.
към журито имам следните слова:
маро, ти колкото и да се помпаш – световна звезда не можеш да станеш, батюото. непреходни световни звезди са тази, тази, тази, тази… нищо, че са грозни, увиснали и дебели, кльощави и плоскогъзи. а ти си си просто мара отварачката и не виждам откъде тая смелост и кураж да режеш значително по-способните от тебе. някой си не ти бил симпатичен, не докосвал женското в тебе… ми я ги виж тези, виж го тоя и тоя, тоя… и кой от тези ..ъъ.. красавци най-страстно разпалва жената в тебе? щото това са стожерите на съвременната музика. нищо че не разпалват женското ти.
дони, фънки… вие сте задници. то хубаво, че имате ограничения от формата, ама не може пък да нямате съвсем никакъв глас, това не го вярвам. подбрахте добри деца, спор няма, за циганите не ви се сърдя, за част от македонците също, ама КАК СИ ПОЗВОЛИХТЕ ДА РАЗОЧАРОВАТЕ И, НАЙ-ТЪПОТО ОТ ВАША СТРАНА – ДА ИЗПУСНЕТЕ ТОВА МОМЧЕ?
от нета разбрах само, че се казва Митко и е от Бургас.
перфектен си, батюото, не им обръщай никакво внимание на тия, давай напред. вярвам, че ще сътвориш чудеса!“
аз освен да добавя едно Поклон доземи, нищо друго не ми остава.
днес (11.02.’08) видях това и ми стана едно такова.. весело 
веднага се сетих за Униформените. по принцип под Униформени разбирам всички, които бдят над нас да не вземем да кривнем и да не ни се случи нещо, което те са призвани да не позволяват да ни се случи – да мислим, например. в тази категория влизат всякакви военни, милицунери от всички разновидности, попове от всякакъв калибър, търговските представители на големите фирми, изобщо – Всички Униформени; дори наскоро бях на един коктейл, където повечето от присъстващите бяха депутати, бизнесмени, началници на нещо си и разбрах, че те също са Униформени – с еднаквите си сивкаво-бозави кастунчета, еднаквите си празни очи, с еднакви меки причесчици и лъснати чепици.днес ще ви разкажа една история отпреди двадесет години, случила се в свидната на сърцето ми родна казарма. термини, използвани в повествованието:
1. “мозък” – военен с ранг от старшина нагоре;
2. дневален – човек, принуден 24 часа да стърчи като.. айде да не казвам точно като какво, с цел бодро да приветства всеки “мозък”, благоволил да ощастливи с височайшето си присъствие кирливите войнишки помещения;
3. “старо куче” – уморен и грохнал боец-ветеран, чиято единствена цел в живота (поне в нашия случай) е да бъде оставен на спокойствие да си почива и с трепет да очаква у-вол-не-ни-еее-то си;
4. “отцепка” – лице, принудено чрез авторитаризъм и дребни бонусчета да пази територията на “старите кучета” (докато последните почиват и бленуват) от внезапно нахлуване на непредвидимите в странните си действия “мозъци”;
5. ВКР – съкр. от “военно контраразузнаване”; в казармата това представляваше “мозък”, чиято задача е да рови в мръсното бельо и в шкафчето на боеца, за да види какво чете и ако се окаже, че не е шолохов или избраните съчинения на ленин, да направи досие на мръсния интелигент и да започне да го тормози, за да го напълни (с мръсотии ако е възможно);
но – на война като на война. всичко започна така…
на 20 того, както винаги се случва зимъс, се прибрах премръзнал от работа. след като минах през кенефа, измих си ръцете и си поиграх с детето, започнах да се моткам из къщи и да си приготвям едно-друго за следващия ден (всъщност пиеше ми се рикика, ама беше свършила). жената кротко си зяпаше нещо по тюрлювизията в съседната стая.
по едно време оттам се понесе ПРЕКРАСНА музика. хукнах да видя откъде пък се появи тази музика.. и с учудване установих, че това е музикален фон на поредното от изпитанията в твърде тъпото (според мене) предаване на БТВ “сървайвър”.
тъпо, умно – музиката беше разкошна. мъжки и женски вокали се преплитаха в перфектна композиция със специфични близкоизточни етно елементи.. никаква мазня, никакво куцукане, никакво смучене от пръстите – КРАСОТА!
веднага започнах издирване. рових из албумите на дед кен денс, изихия… не и не! 😦
ето защо моля: ако някой има желание и може да ми помогне – нека погледне/послуша десетината минути, в които тази красива музика звучи на neterra.tv (изисква регистрация), в страницата на БТВ, предаването Survivor Експедиция Робинзон от 20.11.2007г., между 25-тата и 37-мата минута (музиката, на фона на която някакви хора висят на дървени кръстове).
още инфо ТУК.
просто не се стърпях 
след като разгледахме по-разпространените в този ареал бабки, предлагам да обърнем взор към това странно същество – орландовското гъзе.
орландовските гъзета могат най-общо да се разделят на две групи: мургави и не чак толкова мургави. но независимо от това към коя група принадлежат, те притежават почти идентични характеристики. нека ги разгледаме по-подробно:
1. походката
това е най-характерната черта на орландовското гъзе. ако отхвърлим идеята, че този странен начин на придвижване е генетично заложен, остава варианта да е отработен след зверски труд и упражнения.
гъзето се придвижва по следния начин – или енергично, или лежерно, понякога и с провлачване на крайниците, но винаги с разтворени колене (това е свързано със сакралното действие, което ще разгледаме по-нататък). стъпалата също са възможно най разтворени. прилича малко на знаменитата походка на чарли чаплин, но тазът е силно изнесен напред а торсът – максимално назад (подобно на походката на вълка от “ну, погоди!”). раменете са сгърбени, ръцете се веят около торса като при маршировка. раменете ритмично се поклащат, като при всяка крачка срещуположното рамо се накланя към изнесеното встрани коляно. главата енергично се върти във всички възможни посоки. на всеки 20-30 метра гъзето поспира, за да извърши сакралното деиствие, което ще разгледаме в следващата точка:
2. топките
тази точка и всички останали прочетете тук: орландо (гъзетата)
що е то хайку?
музиката на дървесата.
не си я чула?
сгъвай оригами
на batpep е. оставил коментар човека на Monday Хайку.
харесват ми 🙂
чудите се какво е това?
ако следите темата при batpep мисля, че ще разберете 😉
провокацията дойде от една тема в един форум. та реших да напиша нещо по въпроса.
интелигентност. от лат. интелектум. според редица изследователи, сред които и моя милост – способност да разбираш.
вчера ми се случи да се озова в околността на Лъвов мост. това е вратата към столицата на България, оттам влиза основния поток хора, които идват от цялата страна за някакви си техни си дела. има гара, автобусна и железопътна. също има публични домове, дюнери, казина, гнясави кръчми, сергии и какво ли не. има и Централен Женски пазар. много неща има там. и хора има. автохтонни и приходящи. всякакви.
много обичам да спя. ама страшно много. вероятно затова не ме е страх от смъртта 😀
mikiblue.com 
