… През ноща не съм усетил кога е тръгнал. Измъкнал се е безшумно. Когато го настигнах, вървеше решително и бързо. Каза ми само:
– А, ти си тук…
И ме хвана за ръката. Но още се измъчваше:
– Сбърка, че дойде. Ще ти бъде тежко. Ще изглеждам мъртъв, но няма а е вярно…
Аз мълчах.
– Разбираш ли. Много е далече. Не мога да взема това тяло. Много е тежко.
Аз мълчах.
– Но то ще е като стара изоставена черупка. В старите черупки няма нищо тъжно…
Аз мълчах.
Той малко се обезсърчи. Но направи още едно усилие:
– Знаеш ли, ще бъде приятно. Аз също ще гледам звездите. Всички звезди ще бъдат кладенци с ръждясъл чекрък… Всички звезди ще ми дават вода…
Аз мълчах.
– Ще бъде толкова забавно! Ти ще имаш петстотин милиона звънчета, аз ще имам петстотин милиона извора…
Сега и той млъкна, защото плачеше….

– Тук е. Остави ме да направя сам една крачка…
И седна, защото го беше страх…

http://malkiqtprinc.atspace.com/

***

Криско, звездичке, бъди щастлив там, където си и знай, че винаги ще бъдеш в мислите и сърцата ни, както и всички останали мъничета, които никога няма да порастнат…

… Но той не отговори. Каза ми:
– Това, което е важно, не може да се види…
– Разбира се…
– Както с цветето. Ако обичаш едно цвете, което се намира на една звезда, е сладко да гледаш нощем небето. Всички звезди са цветя.
– Разбира се…
– Както с водата. Тази, която ти ми даде, беше като музика заради чекръка и въжето… помниш ли… беше хубава.
– Разбира се…
– Нощем ще гледаш звздите. При мен всичко е съвсем мъничко и затова не мога да ти покажа моята. Така е по-добре. За теб моята звезда ще бъде една от звездите… Тогава ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди… Всички те ще бъдат твои приятелки. Освен това ще ти подаря нещо…
Той пак се засмя.
– Ах, мъничък мой, мъничък мой, обичам да слушам този смях!
– Тъкмо това ще бъде моят подарък… ще бъде както с водата…
– Какво искаш да кажеш?
– Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. За учениците те са проблем. За моя бизнесмен бяха злато. Но всички тези звезди мълчат. А ти ще имаш звезди, каквито няма никой друг…
– Какво искаш да кажеш?
– Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!
И пак се засмя.
– И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен. И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие… И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: „Да, звездите винаги ме карат да се смея!“ И ще те помислят за луд. Ще ти изиграя много лош номер…
И пак се засмя.
– Ще бъде все едно, че вместо звезди съм ти дал цял куп малки звънчета, които знаят да се смеят…

http://malkiqtprinc.atspace.com/

***
Криско си отиде… почивай в мир мъничко ангелче… вече си на по-добро място, без болка… много сили и кураж на мама, татко, кака и батко…