no comment

Стандартен

Работим от сутрин до вечер. Ден след ден работим.
За някаква заплат(к)а изгаряме телата си.
Преуморени. Недоспали. Изнервени бързаме.. цигарка.. срещи.. договори..
кафе.. срокове.. клиенти.. цигарка..
Отброяваме всяка изминала минута с надеждата да отмине деня неусетно. Мечтаем да няма задръстване на път за вкъщи. Мечтаем за прегръдката на любимия. Мечтаем за неговата усмивка и целувка. Мечтаем за кратката разходка с кучето вечер преди сън. Мечтаем за миризмата на горящи дърва в камината. Мечтаем да не сме преуморени. Мечтаем за повече часа сън. Мечтаем за по-малко бързане. Мечтаем за нормално(?) работно време. Мечтаем… Мечтаем… Мечтаем… Мечтаейки заспиваме тихо прегърнали любимия човек до себе си… Дори целувката за лека нощ застива във въздуха…
Зъъъррр
Сутрин е. Началото на поредния изтощителен работен ден. Започваме отброяването на минутите, още преди да се разсъним…

02.12.2005

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s