Стандартен Формат на поста

„Обичам да пътувам, но мразя да пристигам“ Айнщайн

чели ли сте книжицата „дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“? интересна книжица. но и тя не дава отговори, само отваря пътища.


друга интересна книжица по въпроса за пътуването и пристигането е „дао-то на пух“. тя е значително по-лесна за четене от първата, но не е по-малко съдържателна. но и там няма отговори.
според мене търсещият тръгва на път. в момента, в който пристигне, той моментално се отправя на другаде да търси друго. и така докрай, дорде не пристигне на едно определено място завинаги. 🙂 но това се отнася само за търсещия, а малцина са такива.
айнщайн е споделил нещо, което чувства. за себе си вероятно е прав. аз от висините на моето познание (част от което се дължи на пътуванията и пристиганията на гениалния дребничък евреин) ще споделя: чувствам се добре и когато пътувам, и когато пристигам. и колкото по-дълго и по-трудно е било пътуването, толкова по-сладко и удовлетворяващо е пристигането. то е нещо като.. нали знаете, когато бързате да се приберете, защото с нетърпение очаквате да се потопите в топлината и уюта на дома си и любимите си хора, а в града има задръствания, колата закъсва, пукате гума, а на всичко отгоре ужасно ви се пикае? и, чакайки асансьора, се усещате, че досадната ви съседка стои на последния етаж и си бърбори тъпотии с другата досадна съседка, а вие просто се изпускате вече и млатите по вратата, и псувате… и как се чувствате, когато най-сетне отваряте входната врата?
е, аз така се чувствам, когато пристигна yahoo

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s