Притча за любовта

Стандартен

Не спестявайте вашата любов и не я пресмятайте. Не се скъпете. Така ще изгубите всичко. Обратно, позволете на вашата любов да цъфти, споделяйте я, раздавайте я, нека тя расте.

Великият крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник. Това било много трудно, защото и тримата били много разумни, много храбри. А пък били и близнаци – всички на една и съща възраст, така че било невъзможно да вземе решение. Посъветвал се кралят с великия мъдрец и той му подсказал какво да направи.

Кралят се върнал у дома и помолил да дойдат при него и тримата му синове. Дал на всеки по една торба със семена на цветя и им казал, че тръгва на поклоническо пътуване:
— То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник. И кралят потеглил на път.
Първият син си помислил: „Какво да правя със семената?“ Сложил ги в железен сейф – когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били.
Вторият син си помислил: „Ако ги пазя така, както прави брат ми, те ще умрат. А мъртвите семена – изобщо не са семена“. Отишъл в магазина, продал ги и получил пари. При това си помислил: „Когато се върне баща ми, ще отида в магазина и ще купя нови семена, ще ги дам на баща ми по-добри, отколкото са били“.
А третият син отишъл в градината и пръснал семената навсякъде, където имало свободно място.
След три години, когато баща им се върнал, първият син отворил сейфа си. Семената били умрели и започнали да вонят. Бащата казал: „Какво е това? Нима такива семена ти дадох?“ Те трябва да са способни да цъфнат с цветове и да миришат прекрасно, а тези семена вонят! Това не са моите семена!“ Синът му възразил, че това са същите семена, но бащата казал: „Ти си материалист“.
Вторият син се втурнал към маагзина, купил семена, върнал се вкъщи и ги поднесъл на баща си. Но бащата казал: „Но тези не са същите. Ти мислиш по-добре, но все пак това не е качеството, което бих искал да видя в теб. Ти си психолог“.
Обърнал се към третия син с голяма надежда, но и страх едновременно. „Какво ли е направил той?“ А третият син повел баща си към градината, където навсякъде цъфтяли милиони цветя. И синът казал: „Това са онези семена, които ти ми даде. Щом узреят семената им, аз ще ги събера и ще ти ги върна. Бащата казал: „Ти си моят наследник. Ето така трябва да се постъпва със семената!“
Този, който трупа, не разбира живота, който пресмята също ще го изгуби. Само съзидателният ум може да го разбере. В това е красотата на цветята – те не могат да се трупат и държат на склад. Те олицетворяват Бога – не е възможно да пестиш и трупаш. Те символизират любовта – а любовта не може да се пази в склад.
Не е случайно това, че цветята са символ на любовта през всички векове, във всички страни, във всякакви общности.
Любовта прилича на цветята – ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я споделяш, да я даваш. И колкото повече я раздаваш, толкова повече тя ще расте в теб. Ако продължиш да даваш, ще дойде ден, когато ти ще станеш неизменен, безкраен източник на любов.

това си го харесах от http://margaritta.dir.bg/index.htm

Advertisements

4 responses »

  1. Ако всеки можеше да даде всичко от себе си и се насочеше към запазването на живота си – защото любовта според мен прави с човек точно това ,нямаше да има нищо от това което ни съпътства. Но и малкото които се отнасят така с живота дано не се откажат а продължат.
    Всеки един хубав разказ ,стихотворение или статия са нужни за запазването на малкото „оцелели“ в това лицемерно общество.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s