Пътепис от бъдещето

Стандартен

Чавдар Шинов

Красив и здравословен е отдихът в планината, щастлив и прероден се чувства човек сред нейните бетонни полянки, мраморни стълбища и асфалтови горички. Незабравими и вълнуващи са спомените от кокетните високопланински кебапчийници, от накацалите като бели птици по планинските ридове бингозали и механи, от надвисналите над урвите хотелски комплекси…

Един от най-красивите пирински маршрути е преходът от Банско до местността „Петте мури“. Двупосочната асфалтова пътека започва малко над града, вие се като стан на кючекчийка и устремно навлиза в планината на Перун, който, захапал в упоение вафла, през целия преход ще ви приканва от многобройните рекламни билбордове и светещи надписи и вие да опитате от шлагера на сезона – трислойната вафла „Кефът на Перун“. Отдясно на пътя внушителна снага издига най-големият лифто-влеков възел на Балканите. Оттук тръгват бързи и пътнически влекове и лифтове към всички кътчета на планетата. От вас зависи дали да вземете бързия лифт до Бъндерица или да хванете например влека за Лондон. Огромната лифто-влеко гара гъмжи в многоцветната гълчава на хилядите планинари, които пристигат тук от цял свят. Едно от най-възхитителните места по маршрута е местността „Пералнята“. Тук издига дивна тухленобетонна снага сградата на туристическата атракция „Обединени югозападни хотелски перални“. Постройката отдавна е влязла в списъка на обектите, защитени от ЮНЕСКО. На това място по най-модерен и автоматизиран начин се перат чаршафите не само от пиринските, а и от хотелите в Северна Гърция, Източна Македония и цяла Албания, барабар с Косово и Метохия. Само дължината на въжетата за тукашните простори за съхнене е достатъчна да се обиколи пет пъти Земята по екватора. Човек не може да не трепне от дълбоко душевно вълнение, като зърне с примряло сърце изцяло чаршафосания връх Тодорка.

На половин час път от местността „Пералнята“ магистралата кривва наляво и пред вас зейва чудовищната урва „Момина скала“. Легендата разказва как тук местната мома Сузи Попкочева не склонила глава пред насилника-еколог и скочила в бездната, но не рачила да склони глава пред проект „Натура 2000“. От „Момина скала“ асфалтът на пътеката за „Петте мури“ се раздвоява. Трябва да решите дали да вземете влака през „Кончето“ или асансьора за Вихрен. Аз лично ви препоръчвам асансьора, тъй като само тогава ще може да разгледате едно от чудесата на света – втората по големина на планетата (след тази в Лас Вегас) билярдна зала. Тя е построена на самия връх и към нея има още лунапарк, СПА хотел и пощенски клон.

Късно вечерта, уморени, но щастливи, ще стигнете до местността „Петте мури“ – тук се намират последните пет пирински мури, все още живи в асфалтобетонната планина. Непременно се снимайте с тях, защото по всичко изглежда, че следващата година и тях няма да ги има – дървопреработващата фирма „Гюров Чам и Чвор Трейдинг“ и гражданското движение „Пирин си е наш“ са завели иск – обвиняват институциите в потискане на свободата на частната инициатива. Почти е сигурно, че ще спечелят делото, така че се очертава мури в планината да останат само в името на местността „Петте мури“.

http://www.emilaleksov.com

Michel, Благодаря за този пътепис.

Advertisements

4 responses »

  1. абе то май не е за тука, ама да си кажа:

    начи, оказах се в тъжното поселище Яна.

    та там, на завоя, има некво хранилище. тегави тараби, мазна смрад, лигави покривки, солта – в шишета от сос с пробити дупки на капачките. хлеба е на късове.

    обачееее…. най-перфектните кюфтета на света. със лук, сочни, запеченки на скарата с дървени въглища. мечта… гарнитурата зеле, лук с лютеница и боб.

    класика.

    обаче това не е всичко.

    има тъдява едно поселище – челопечене. и е то тъжно поселище, ама по се ядва.

    та там се натъкнах на най-невероятнострахотноретрокръчмата. казва се Черния Мост. не знам що така. и пълният член не разбарах що го няма. както и да е.

    та там се натъкнах на най-интересния комплокт – цигани. не че не съм виждал цигани, просто за първи път видях такива, които до прага на заведението си блъбнат там на техния си език, а след като го прекрачат – минават на човешки.

    а съдържателката ( Мара, ефстефстфено) е просто класика. ниска, дебела, мустак като на стефан караджа. бассинг е мъжа й – Киро, ефстефстфено. гладко обръснат.

    за три лева си зех перфектно приготвено шкембе и две огромни пълнени чушки със сос бешемел. и хлеб. бая хлеб.
    за още левче ми сипаха и халба бира. а кюмбето в средата бухаше.

    та седят мангите, поръчват. по магнета свири радио 1. отпочна част от 40-тата на Моцарт. най-дебелия мангуст вика:
    -Маре, дай да смениме станцията.

    Мара го изгледа, па каза:

    – касетфоно си е нагласен, ако не ти е кеф – друм.

    перфекциозо просто.

  2. ахахах….батпеп, не е истина просто…казах ти, човече – крайно време е да пишеш и ти, като коментар ще се изгуби, а е безценно…:-)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s