разходка

Стандартен

през последните седмици няколко пъти ходих да ми взимат кръв за изследвания. обикновено това се прави рано сутрин, на гладен стомах. по това време няма на кой да оставя Ния и я взимам с мен. с един удар два заека – разходка за нея в скута на мама (или по-точно в кенгуруто) и движение за мен (определено имам нужда 😀 ).
тази сутрин направихме същото упражнение.

отивам в лабораторията, а там както всеки път чакат много хора. да им вземат кръв, разбира се. аз не съм от нахалните и се нареждам на опашката за записване (има и друга опашка, там чакаш да те повикат, за да те боцнат). винаги ще се намери някой добър човек. все още ги има. прави път. отстъпва си мястото.

винаги ще има и лоши хора. такива, които се блъскат в мен и бебето. такива, които се правят, че не са видели майката с бебето. такива, които никога няма да си отстъпят мястото. лоши (много мека дума) хора.

спомням си – бременна в 7-8 месец пътувам в трамвая. няма свободно място и пътувам права. (за мен никога това не е било проблем). освободи се място на крачка от мен. разбира се, че не седнах :mrgreen: една нахална лелка ме подмина и седна. после ме изгледа и това беше. никаква реакция. съжалих я.

не съм нахална (т.е. не съм само когато аз се облагодетелствам по някаква причина. дори, когато бях бременна се редях на опашките. и когато някой ми каже – „минете отпред!“ аз отговарям – „аа, няма проблем. ще изчакам.“ луда работа, нали :mrgreen: )

изчаках. един от лаборантите ме видя и попита – „вие с детето ли сте?“ 😀 ми не бе, намерих го на улицата. както и да е. каза да мина отпред. ще ме извикат веднага.
влезнах в стаята за боцване. седнах на един стол. наложи се да изчакам да вземат кръв на един изнервен човек. мисля, че нарочно се караше с лаборантите. викаше, как те му вдигали кръвното. защото просто спазват реда. защото си вършат работата по определени правила. недоволстваше, как някаква жена минала преди него. та неговото номерче било преди нейното. срамота.

взеха ми кръв и си тръгнах. тичайки (почти 😉 ). все пак вътре е пълно с хора и е задушно. грипно време. разбира се, че ще бързам да изведа дъщеря си на чист въздух (колкото може да бъде чист в центъра на София).

навън грееше слънце и беше страхотно. разходката ни продължи.
Ния беше щастлива в скута ми. огряна от слънцето.
аз бях (и съм) щаслива с Ния.

Advertisements

2 responses »

  1. Пък аз пускам майките с деца и бременните.
    Сигурно, защото ми се иска и мен да ме пускат някой ден, ама надали…

  2. Хубава история… и малко тъжно. Толкова сме изнервени хората в този град в последно време, толкова… зли дори, понякога…

    Слънцето е хубаво, излезте пак навън… Не знам какво да кажа…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s