„портрет“

Стандартен Формат на поста

Този Портрет на стар автомобил ми напомни много за стария москвич на дядо.

стария москвич на дядо напомни ми за безгрижните летни ваканции на село. имах детство, което не бих заменила за нищо. няма да се впускам в подробности, защото още сега очите ми се насълзяват при спомена.

много обичахме (става въпрос за мен и останалите 3-ма внуци) да се возим в колата. дори тайничко си мислехме, че всички ни завиждат за невероятното превозно средство. но в същото време всяко лято се молехме баба и дядо да продадат москвича и да ни купят магаренце с каручка. 🙂 така и не ни се отвори парашута.

тъжно ми е, когато си припомням всичко това. селото вече не е същото, умира. баба я няма. дядо е стар и самотен.

търсейки снимките от село, попаднах на тази:

заключващ механизъм

7 responses »

  1. Хубаво си го разказала (и снимките са хубави…)

    А снимката ми беше на стар Plymouth май, не на москвич 😉

  2. Pingback: златно детство « simplyblue

  3. Такъв москвич беше първата кола, с която сме пътешествали из България. Голяма кола беше, на пътя не ни е оставяла. Точно магаре сред колите! 🙂

  4. Ще може ли повече информация за този автомобил и дали се продава? Между другото това е Москвич 407 някаде около 61 година!

  5. Pingback: закъснял спукан балон « simplyblue

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s