час за училище

Стандартен

Честит първи учебен ден, мили деца!

Честит първи учебен ден и от Пипилота Ментолка!

отдавна минаха моите първи учебни дни, но днес ми стана едно такова.. празнично. може би защото след 6 години, живот и здраве, ще имаме първолаче вкъщи. може би пък, слушайки сутринта химна, музиката, училищните звънчета и женския глас обявяващ класните ръководители на всеки клас от двора на училището срещу което живеем. знам ли.

в днешния ден искам да споделя няколко познати детски стихотворения на Константин Величков и Леда Милева. просто ей така, да си ги припомним. а и не съм сигурна, защо точно техните. 🙂

Час за училище

Константин Величков

Хайде, хайде, дойде време,
тук не трябва да стоим,
всеки книгите да вземе,
на школото да вървим.

Веч учителят ни чака
и ще се разсърди нам,
ако с книга, с перо, с плака
скоричко не стигнем там.

Хайде, хайде на школото,
дете миличко, търчи,
там седни си на местото
и урока си учи.

Не губи ти свойто време
и по пътя се не май;
похвала ще да приеме,
който си урока знай.

На учителя

Константин Величков

Учителю, зарад нази
как се много трудиш ти!
Няма да изплатя ази
твойте мъки, добрини.

Ти почивка си не даваш
нам наука да дариш,
в добро да ни наставляваш,
ума да ни просветиш.

О, учителю любими,
доде жив съм, всякой час
с благодарност твойто име
ще смишлявам аз.

 

Зайченцето бяло

Леда Милева

Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.

Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.

Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата!

Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?

Спряла под елата
с лампичка в ръката
малката Светулка,
на Щуреца булка.

Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка,
милата си майка.

 

Тихо

Леда Милева

Цял ден са слушали ушенцата,
цял ден бърбориха устенцата
и две крачета без умора
до тъмно тичаха по двора.
Какво не пипаха ръчичките,
къде не гледаха очичките!
А щом е все така заето,
кога ли ще расте детето?

Не, то в креватчето си бяло
най-после сладко е заспало
и само месечко му свети.
Дървета, с клонки не шумете,
не духай, вятърко, навън –
най-бързо се расте насън!
И ти не мъркай, спри, Писано,
ще видиш утре рано-рано –
порасло нашето дете.
Ш-т! Тихо! То сега расте.

 

Звездице-сестрице

Леда Милева

Блести на небето едничка
далечна и светла звездичка.
Тя има ли име – не зная.
Но легна ли, в тъмната стая
тя винаги кротко наднича –
навярно децата обича.
Навярно тя иска полека
да слезе по звездна пътека,
при мене да дойде отгоре,
да чуе какво й говоря.
Но няма пътека в небето!
Звездице, почакай, додето
порасна и стана голям.
Ще литна нагоре и сам
на гости ще дойда с ракета.
по-бърза от сто самолета.
Звездице-сестрице, тогава
започне ли да свечерява,
ще гледаме с теб на Земята
как сладко заспиват децата.

Advertisements

3 responses »

  1. С твоите думи ме отпрати отново в училищния двор 🙂 Трепета да чуеш как се обявява класа ти и класната ръководителка. Да си най-отпред строен (защото си от най-ниските ;))
    И голям поздрав за Константин Величков! Точно вчера с приятели обсъждахме как сме забравили творчествто му.

  2. Само като чета стиховете на Леда Милева, започвам да си спомням своите детски годинки, защото те ме натъжават винаги когато се сетя за тях, че са минали доста години от тях и знам, че тези годинки колкото и да ми се иска да се върнат, просто няма да стане това. Искам да изкажа едно много голямо БЛАГОДАРЯ на Леда Милева за това, че е написала доста хубави стихове, които да връщат всеки човек в детските му години.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s