мисли и чувства

Стандартен

когато се докосна до страдание сърцето ми се къса. независимо дали страда някой близък или някой непознат. няма значение. страданието си е страдание, болката си е болка.

някой ще каже: всеки плаща за грешките си, по един или друг начин. няма ненаказани дела. добре, а тогава някой може ли да ми обясни, малките човеци, които са на дни или месеци, те за какви грешки плащат? какво са сторили през малкото си часове живот?

защо?

ума ми не го побира. опитвам се да намеря смисъл, да открия някаква логика, но не мога. просто няма такава.

никога няма да успея да разбера „майката“ изхвърлила бебето си на боклука. никога няма да разбера „лекарите“, които казват на току що родилата майка: изостави бебето си, то е болно, така или иначе няма да живее дълго…

***

този „Паднал ангел“ ще го нося винаги в сърцето си.

искам да се науча да бъда по-добра. искам да се науча да бъда по-силна.

Advertisements

One response »

  1. благодаря ти. заключих коментарите в блога си, от страх някой да не изопачи думите ми. но ти си ги разбрала. благодаря ти.
    Крис беше тук, за да промени животите ни, а не за да накаже някого.
    всъщност… с много думи се опитвам да скрия много сълзи… каквото и да кажем ще е малко…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s