за униформените 1 (военните)*

Стандартен

днес (11.02.’08) видях това и ми стана едно такова.. весело -)

веднага се сетих за Униформените. по принцип под Униформени разбирам всички, които бдят над нас да не вземем да кривнем и да не ни се случи нещо, което те са призвани да не позволяват да ни се случи – да мислим, например. в тази категория влизат всякакви военни, милицунери от всички разновидности, попове от всякакъв калибър, търговските представители на големите фирми, изобщо – Всички Униформени; дори наскоро бях на един коктейл, където повечето от присъстващите бяха депутати, бизнесмени, началници на нещо си и разбрах, че те също са Униформени – с еднаквите си сивкаво-бозави кастунчета, еднаквите си празни очи, с еднакви меки причесчици и лъснати чепици.днес ще ви разкажа една история отпреди двадесет години, случила се в свидната на сърцето ми родна казарма. термини, използвани в повествованието:

1. “мозък” – военен с ранг от старшина нагоре;

2. дневален – човек, принуден 24 часа да стърчи като.. айде да не казвам точно като какво, с цел бодро да приветства всеки “мозък”, благоволил да ощастливи с височайшето си присъствие кирливите войнишки помещения;

3. “старо куче” – уморен и грохнал боец-ветеран, чиято единствена цел в живота (поне в нашия случай) е да бъде оставен на спокойствие да си почива и с трепет да очаква у-вол-не-ни-еее-то си;

4. “отцепка” – лице, принудено чрез авторитаризъм и дребни бонусчета да пази територията на “старите кучета” (докато последните почиват и бленуват) от внезапно нахлуване на непредвидимите в странните си действия “мозъци”;

5. ВКР – съкр. от “военно контраразузнаване”; в казармата това представляваше “мозък”, чиято задача е да рови в мръсното бельо и в шкафчето на боеца, за да види какво чете и ако се окаже, че не е шолохов или избраните съчинения на ленин, да направи досие на мръсния интелигент и да започне да го тормози, за да го напълни (с мръсотии ако е възможно);

но – на война като на война. всичко започна така…

… вече бяхме “стари кучета” в елитното поделение на град Х. на тавана в една от сградите си бяхме оборудвали скатана канцеларийка, където след приключване на ред интелектуални дейности, непосилни за “мозъците”, се криехме, за да правим всички онези невинни, но забранени в елитните поделения неща – да четем книги, да слушаме музика, да играем вист, да си пийваме къде биричка, къде друго. с цел да не се озовем скоропостижно остригани като овце в карцера, бяхме изградили перфектната алармена система: на всеки етаж имахме денонощна “отцепка”, хитро дегизирана като дневален. при нахлуване на вражески “мозък” в територията, “отцепката” започваше да се дере с пълни сили “здрав`, ж`лаем др`арю к`тан”, а ако отсреща чуеше заповед да пази тишина, беше задължен с още по-голяма ярост да реве “с`уш`м, др`арю к`тан”. по този начин когато “мозъкът” сколасваше да се добере до нашата канцеларийка, пред острия му взор се разкриваше идиличната и абсолютно безобидна картинка на намусен стар войник, който с усърдие надзирава няколко други, които (също с усърдие и коленичили) търкат пода с четки за зъби…

продължението ТУК 😀

____

* написано от батето, разбира се 🙂

Advertisements

One response »

  1. Бре, върнахте ме десетилетия назад! Точно така си беше, дявол да го вземе. И тия типове месеци наред ме увещаваха да остана на свръхсрочна служба в същото това ВКР, защото още тогава знаех перфектно и немски, и английски. Леле, майко!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s