Monthly Archives: юли 2008

вълшебната думичка

Standard

е щом Deni4ero ме моли, смея ли да откажа :mrgreen:

дори няма и да се замислям, а ги изстрелвам, ама без обяснения. просто са ми любими, почти всички ги имам на дискове. без един. ха познайте кой 😀

НО ще са повече от 4-ри, щото така ми харесва. започвам със сериалите. покрай бременеене и майчинство, какво да очакваш 😀

Read the rest of this entry

„СШ“ ЛК

Standard

който знае, знае. който не знае, нека види за какво става дума: ЦЪК-ни :mrgreen:

ама пък мен мисълта ми всъщност е друга.. или почти 😀 та да ви разправям:

тези дни много мислене ми се е насъбрало, мани. гънката ми едвам се справя. диването скоро ще има РД и за тази цел ще му правя торта, естествено. онзи ден започнах с елементите (ама подробно няма да казвам и показвам, чак при завършен вариант 😛 ), отделно МИСЛЯ как да я ИЗМИСЛЯ като визия. остави това, ами за този петък имам поръчка да направя друга торта. специална. та гънката ми се опитва да се справи и с мисленето и измислянето на още една торта, което не е лесно, щото трябва да вкарам няколко елемента в едно и се чудя и мая. остави това, ами освен украса, тортата трябва да има и плънка, пък и продукти да се набавят. основните ги имам налични, но останалите са в зависимост от вида на тортата. вчера преди обед отиваме с диването при едно специално магазинче и си накупих мъничко цветни шрифтове, които ще ги използвам при украсата на торти. казахме чао на лелята и беш към колата, че то станало обедно време. т.е. имаме цел от първостепенна важност – храната от кухнята за диването. както обикновено се получава, когато излезем преди обяд, диването заспива в колата преди да стигнем до храната. то нека си спи, лошо няма. ама нали гънката ми е заета с мисленето на важни задачи и на фона на спящото дете тя продължава с целта си. мислите се точат една след друга, изпреварват се, спират рязко, после пак тръгват.

Read the rest of this entry

имената ни

Standard

Спомням си моя инструктор по ветроходство как викаше по едно момиче от брега „Ана-Мария! Ана-Мария! Задръж!“ и после каза с присъщата му деликатност:
„Е*ал съм ти името, докато те извикам ще се удавиш!“. Много тъпо, но сигурно има нещо вярно!

:mrgreen:

родителите избират имената на децата си. факт.

това не е проста работа. факт.

ту да се угоди на баби, дядовци и стринки, или просто да си начешат крастата с някое изкелеферчено име. факт.

според мен, когато избираме имена на децата си, първо трябва да помислим за следното: името отива ли му? пораствайки, дали детето ни ще се срамува от името си? дали ще му се наложи да търпи подигравки и нападки, от деца, от възрастни…

чак след това можем спокойно да изберем име.

но първо нека си дадем сметка.