Пипи отива на цирк

Стандартен

В малкия град пристигна цирк и всички деца хукнаха при своите майки и татковци и заврънкаха да ги пуснат на представление. Томи и Аника направиха същото и техният добър татко веднага извади няколко лъскави сребърни монети и им ги даде.

Стиснали здраво в длани парите, те нахълтаха у Пипи. Тя беше на верандата при коня и сплиташе опашката му на гънки плитчици, които кичеше с червени панделки.

— Днес той има рожден ден, ако не се лъжа — каза им тя. — И затова трябва да е докаран.

— Пипи — каза задъхано Томи, защото беше тичал много бързо. — Пипи, искаш ли да дойдеш с нас на цирк?

— Мога да дойда с вас къде ли не — каза Пипи. — Но дали мога да дойда на цирк, не знам, защото нямам представа какво е това цирк. Боли ли там?

— Колко си смешна — засмя се Томи. — Как ще боли! Знаеш ли колко е весело. Коне и палячовци и красиви жени, които ходят по въже!

— Но струва пари — каза Аника и разтвори ръчичките си, за да провери дали лъскавата монета от две крони и двете по 50 йоре са още там.

— Аз съм богата като вълшебник — заяви Пипи. — Все ще мога да си купя един цирк. Макар че ще стане тясно, ако имам повече коне. Палячовците и хубавите жени някак ще набутам в килера. Но тая работа с конете ще бъде по-трудна.

— Щуротии! — каза Томи. — Кой ти казва да купуваш цирка? Трябва да си платиш, за да гледаш, разбираш ли?

— Гледай ти! — възкликна Пипи и зажумя. — Та нима гледането струва пари? А аз по цял ден се разхождам и зяпам! Кой знае колко пари имам да давам за това!

След малко тя внимателно отвори едното си око и започна да го върти на всички страни. — Да струва колкото си ще — каза тя, — но просто трябва да погледна!

Най-сетне Томи и Аника все пак успяха да обяснят на Пипи какво е това цирк и тя отиде да вземе няколко златни парички от своята чанта. После си сложи шапката, голяма колкото колело, и тримата се запътиха към цирка.

Навалицата се блъскаше пред купола, а пред гишето за билети се виеше дълга опашка. Постепенно дойде ред и на Пипи. Тя вмъкна глава в прозорчето, впери поглед в добродушната стара дама, която седеше зад гишето, и попита:

— Е, колко струва да те погледа човек?

Но старата жена беше чужденка, тъй че не разбра какво й каза Пипи, а отвърна:

— Малко момиче, щтрува пет крона на хубав място, три крона на по-лош място и една крона на право-щоящ.

— Аха — каза Пипи, — но тогава ще обещаеш да ходиш и по въже.

Тук се намеси Томи, който обясни, че Пипи иска билет от по-евтините. Пипи подаде една златна паричка и старата жена я заоглежда недоверчиво. Дори я захапа, за да се убеди дали наистина е златна, и едва тогава Пипи получи своя билет. Освен това получи и много сребърни пари като ресто.

— Какво ще ги правя тия грозни малки бели монети? — негодуваше Пипи. — Я си ги задръж, а аз ще те погледна два пъти. На правощоящ.

Тъй като Пипи решително отказа да вземе рестото, дамата замени билета й срещу билет на първи ред и даде билети за същия ред и на Томи и Аника, без да им вземе пари. Ето как стана, че Пипи, Томи и Аника се настаниха на чудесни червени кресла точно до арената. Томи и Аника се обръщаха много пъти, за да помахат на своите съученици, които седяха много по-назад.

— Ама че странна колиба! — отбеляза Пипи, като се оглеждаше смаяно. — Но както виждам, са разсипали талаш по пода. Не че съм дребнава, но го намирам за немарливост.

Томи й обясни, че по всички циркови арени има талаш, за да тичат конете по него.

На специален подиум се беше разположил оркестърът на цирка и внезапно се разнесе бодър марш. Пипи бурно запляска с ръце и заподскача възхитена на стола си.

— И слушането ли струва пари или то е безплатно? — попита тя.

В същия миг дръпнаха завесата от входа за артистите и директорът на цирка, облечен в чер фрак и с камшик в ръка, се появи на арената, последван от десет бели коня, с червени пера на главите си.

Той изплющя с камшик и конете обиколиха в тръс арената. После отново изплющя с камшика и всички коне вдигнаха предните си крака върху преградата, която ограждаше арената. Един от тях беше застанал точно срещу трите деца. Близостта на този кон никак не се по-нрави на Аника и затова тя се отдръпна колкото можеше по-назад на стола си. Пипи обаче се наведе напред, хвана коня за крака и му каза:

— Здрасти, как си? Много поздрави от моя кон. Той също има днес рожден ден, само че му вързах панделки на опашката вместо пера на главата.

За щастие Пипи пусна крака на коня, преди директорът на цирка да изплющи отново с камшика, защото тогава всички коне свалиха крак от преградата и пак започнаха да обикалят арената.

Когато този номер свърши, директорът учтиво се поклони и конете изтичаха навън. В следващия миг завесата се дръпна отново и на арената се появи катраненочерен кон, на чийто гръб беше застанала права красива девойка, облечена в зелено копринено трико. В програмата пишеше, че се казва мис Карменсита.

Конят се понесе в кръг, по талаша, а мис Карменсита стоеше спокойно и се усмихваше. Но после се случи нещо. Тъкмо когато конят минаваше покрай мястото на Пипи, нещо профуча във въздуха и — това не беше някой друг, а самата Пипи. Тя застана върху коня зад мис Карменсита, която отначало така се слиса, че едва не тупна на земята. После се ядоса и замахна с ръце назад, за да накара Пипи да скочи долу, но не успя.

— Хайде по-кротко — каза й Пипи. — Няма само ти да се забавляваш я! Има и други, които са си платили.

Тогава мис Карменсита реши да скочи, но и това не стана, защото Пипи я беше хванала здраво през кръста. Сега зрителите не издържаха вече и започнаха да се смеят. Беше наистина смешна гледка: красивата мис Карменсита, здраво хваната от малкото червенокосо момиче с големи обувки, което сякаш цял живот само беше участвало в циркови представления.

Ала директорът на цирка съвсем не се смееше. Той направи знак на своите разпоредители с червени униформи да спрат коня.

— Свърши ли вече номерът? — попита разочаровано Пипи. — Тъкмо когато стана толкова весело!

— Проклето дете! — процеди през зъби директорът. — Махай се!

Пипи го погледна отчаяно:

— Но защо ми се сърдиш? Аз мислех, че сме дошли да се забавляваме.

Тя скочи от коня и се върна на мястото си. Веднага дойдоха двама едри разпоредители, за да я изхвърлят. Те я хванаха и се опитаха да я вдигнат, но не успяха. Пипи си седеше неподвижно и те просто не можеха да я помръднат от мястото й, въпреки че дърпаха с всички сили. Не им остана друго, освен да повдигнат рамене и да се отдалечат.

Междувременно бе започнал следващият номер. Това беше мис Елвира, която щеше да ходи по въже. Тя беше с розова поличка от тюл, а в ръка държеше розово чадърче. С малки грациозни стъпки мис Елвира се пусна по въжето и започна да прави какви ли не сложни фигури. Беше много красиво. Мис Елвира показа, че дори може да ходи заднишком по тънкото въже. Но когато стигна до малката платформа в края на въжето и се обърна, ето че там беше застанала Пипи.

— Какво ще кажеш? — попита очарована Пипи, когато видя изуменото лице на мис Елвира.

Мис Елвира не каза нищо, а скочи долу и се хвърли на врата на директора, който беше неин татко. А той отново изпрати разпоредителите да изгонят Пипи. Този път дойдоха петима. Но всички зрители се развикаха:

— Оставете я на мира! Искаме да видим червенокосото момиче! — И затропаха с крака и запляскаха с ръце.

Пипи се пусна по въжето. И сега се оказа, че номерата на мис Елвира не бяха нищо в сравнение с умението на Пипи. Когато стигна до средата на въжето, тя вдигна единия си крак право нагоре, така че голямата обувка образува нещо като покрив над главата й. После наклони ходилото напред и се почеса с върха на обувката зад ухото.

Директорът на цирка никак не беше възхитен от участието на Пипи в неговото представление. Той искаше да се отърве от нея. Затова тихо се прокрадна и разхлаби механизма, който опъваше въжето. Беше уверен, че Пипи ще падне.

Но това не стана. Вместо да падне, Пипи залюля въжето. Напред-назад — все по-бързо и по-бързо и изведнъж скочи високо във въздуха и се озова върху гърба на директора. Той така се стресна, че хукна да бяга.

— Ех, че игрив кон! — каза Пипи. — Но защо си нямаш пискюли на главата?

След това реши, че е време да се върне при Томи и Аника, смъкна се от гърба на директора и се настани на мястото си, защото щеше да започне следващият номер. Той се позабави малко, тъй като директорът трябваше да отиде да изпие чаша вода и да се среше. После се появи отново, поклони се на публиката и съобщи:

— Уважаеми дами и господа, слет един момент ште фидите най-голямото чудо на фсички фремена — най-шилния чофек ф сфета — Шилния Адолф, дошега от никого непобеден. Моля, дами и господа, ето Шилния Адолф.

Тогава на арената пристъпи тежко огромен здравеняк. Беше облечен в трико с телесен цвят, препасан през корема с леопардова кожа. Поклони се на публиката и изглеждаше страшно доволен.

— Фиште само к’ви мускули — директорът притисна ръката на силния Адолф, върху която мускулите се издуваха като големи топки. — А сега, уфашаеми дами и господа, посфолете ми да напрафя едно наиштина интересно предлошение. Кой измешду фас ште дръсне да се прибори с Шилния Адолф, кой ште дръсне да се опита да надфие най-шилния чофек на сфета? Храбрецът, който победи Шилния Адолф, ште получи сто крони. Помислете си, дами и господа. Моля, заповядайте! Кой ште ислесе напрет?

Никой не излезе напред.

— Какво каза тоя — попита Пипи — и защо говори на арабски?

— Каза, че който може да надвие оня мъжага, ще получи сто крони — обясни Томи.

— Аз мога — заяви Пипи, — но ще ми е жал за него, защото изглежда добричък.

— Това все пак не можеш да направиш! — възпротиви се Аника. — Че той е най-силният мъж в света!

— Най-силният мъж, да — отговори Пипи. — А пък аз съм най-силното момиче в света, не забравяй това.

През това време Силният Адолф вдигаше големи железни топки и огъваше яки железни прътове, за да покаже колко е силен.

— Е, господа — провикна се директорът, — наиштина ли никой не иска да спешели сто крони? Наиштина ли ште съм принуден да ги запазя за себе си — и той размаха банкнотата.

— Не, наистина не бива — обади се Пипи, прекрачи преградата и излезе на арената.

Директорът направо побесня, когато я видя.

— Махай се! Да не те вишдам пофече — изсъска той.

— Защо си все такъв неучтив? — упрекна го Пипи. — Аз само искам да се боря със Силния Адолф.

— Тук няма място за шеги — роптаеше директорът. — Изчезфай, преди Шилният Адолф да сабелеши твоето нахалштфо.

Но Пипи мина покрай него и пристъпи към Силния Адолф. Хвана голямата му ръка и сърдечно я раздруса.

— Е, ще се преборим ли? — подкани го Пипи. Силният Адолф я гледаше и не можеше да разбере за какво става дума.

— След една минута започвам! — заяви Пипи.

И така направи. Тя сграбчи Силния Адолф през кръста и преди някой да проумее какво става, го събори на тепиха. Силният Адолф се изправи с пламнало лице.

— Дръж се, Пипи — викаха Томи и Аника. Зрителите чуха и също започнаха да викат „Дръж се, Пипи!“. Директорът седеше на парапета и кършеше ръце. Беше много ядосан. Но още по-ядосан беше Силния Адолф. Откакто се помнеше, никога не беше му се случвало такова ужасно нещо. И реши да покаже на това червенокосо момиче що за мъжага е Силния Адолф. Той се хвърли към нея и я хвана през кръста. Ала Пипи беше непоклатима като скала.

— Още можеш! — окуражи го тя. Но веднага се изтръгна от хватката му и след миг Силния Адолф отново се просна на тепиха. Пипи застана настрана, да изчака, докато стане. Тя не чака дълго. Той се надигна с рев и се спусна към нея.

— Тралала, хопсаса! — измърмори Пипи.

Всички в цирка тропаха с крака, хвърляха шапките си нагоре и крещяха: „Дръж се, Пипи!“

Когато Силния Адолф се втурна към нея за трети път, Пипи го вдигна с изправени ръце над главата си и обиколи с него арената. След това пак го повали на тепиха и го притисна към земята.

— Сега, драги чичко, смятам, че няма защо да продължаваме — каза му тя. — По-весело, отколкото беше досега, няма да стане.

— Пипи победи! Пипи победи! — викаха всички в цирка. Силния Адолф светкавично се измъкна. Директорът на цирка трябваше да даде на Пипи стотарката, а си личеше, че с най-голямо удоволствие би я сдъвкал.

— Сапофядайте, госпожице — каза той. — Сапофядайте сто крони.

— Пфу! — рече презрително Пипи. — Какво ще я правя тази хартийка? Дръж си я и си опечи в нея чирози, ако искаш!

И тя се върна на мястото си.

— Брей, че дълъг този цирк — каза тя на Томи и Аника. — Няма да е лошо, ако си дремна малко. Събудете ме обаче, ако стане нещо и трябва да помагам!

Тя се отпусна на стола и веднага заспа. И продължи да си хърка, докато разни палячовци, гълтачи на ножове и укротители на змии показваха майсторството си пред Томи, Аника и останалите зрители в цирка.

— Но, според мен, Пипи беше най-добрата от всички — прошепна Томи на Аника.

следва

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s