приказката за Обувките

Стандартен

нямах си друга работа, та се изпуснах преди време в един коментар за едни обувки, ама преди да напиша кото и да било и преди евентуално да пусна снимки, deni4ero иска-не иска, обещава да пусне и тя снимки, т.е. танто за кукуригу 😆 :mrgreen:

той батето ме човъркаше да пиша отдавна, ама покрай емоциите около първият яслен ден, хич и не ми беше до разказване. сега е мъъъъъъъничко по-спокойно, а и тъкмо дремнах има-няма два часа, та докато си пия кафенцето, ето ви и приказката за Обувките:

имало едно време едно моме, било дете, пораснало, ама само на години. влюбило се, оженило се, родило дете. променило се, не на акъл, на размер. най-фрапиращата промяна била №-ра на обувките, които момата-вече мама успявала да си нахлузи на краката. тези дъъъъъъълги, стройни (не чак, колкото били, еееех) крака, пораснали с ЦЯЛ №, та от №40, мамата започнала да си купува обувки №41 😯 .

един слънчев ден поканили мамата и семейството й на сватба. детето и мъжа били лесни, ама мамата, ех, мамата, трябвало да си купува тоалет и Обувки. дрехите и бижутата били лесни – все още има добри и любими приятели, които дават, без да взимат. така жената се сдобила с прекрасна елегантна рокля и по две чанти, обеци, гривни – за да може да избира.

взела си част от майчинството бившата мома и тръгнала по магазините за Обувки. три дена обикаляла в три различни краища на града. влезнала в десетки магазини и НИЩО. за елегантната рокля, трябвало елегантни обувки, на ток (за съжаление равни обувки нямало да отиват), НО токът желателно бил да е по-нисък, че мамата и без това е дъъъълга :mrgreen: желателно било да не са остри отпред, че представете си 41-ви номер обувки, да завършват с 30 градусов нос как биха изглеждали, а и цифрата да е двуцифрена, по възможност.

те такива обувки нямало, ако имало най-големия номер бил 38-39 маааааксимум 40 😐

след втория ден, жената решила да изрови от бащиното мазе балните обувки и едни други официални. че ги изровила, изровила, ама крачето не влаза. затова продължила с обикалянето на магазините, надеждата не я напускала.

при поредния ден, след 3-4 часово влизане и излизане от магазин в магазин, резултата бил нулев. уморена и тъжна, жената се запътила към колата. на 200м от нея зърнала магазин за обувки, влезнала просто ей така, без надежда. погледнала изложената стока и ГИ видяла. Обувките. елегантни, стилни, поносим ток, прекрасна форма. с треперещ глас попитала:

– имате ли №41 от тези?

– Да! дори и 42-ри имаме!

– 😯 ?!?!

продавачката донесла Обувките. жената протегнала краче и ги обула. това били НЕЙНИТЕ обувки. точно като в приказката с Пепеляшка. да, но за разлика от приказката, тук всичко струвало пари. цената била трицифрена. бившата мома била като в сън. извадила си паричките, всичките, дори 7лв не стигали, НО продавачката се смилила. така мамата си тръгнала с обувки в ръка, за които платила малко повече от половин майчинство.

следващите 200м до колата се губят. но когато стигнала, за части от секундата се събудила и действителността я праснала като мокър парцал по лицето – стъклото на преден десен фар липсвало.

край.

в общи линии това е приказката за Обувките, които ще бъдат обувани веднъж годишно, най-вероятно :mrgreen:

сватбата мина. беше много хубава сватба, ама така е, хубавите хора имат хубави сватби. единствено съжаляваме с батето, че трябваше да си тръгнем рано-рано, заради диването, нали беше ясленче за първи ден на следващата сутрин.

ама пък кой си прави вечерни сватби в неделя, явно само нашите хора 😆

Advertisements

12 responses »

  1. мани-мани, голяма сага с тез Обувки. Дано се докажат поне като удобни и качествени, пък другото – здраве да е 🙂

  2. определено са удобни (нищо, че си имам мазолчета на малките пръстчета 😆 ) то не се прави като мен, добре е предварително да си разтъпчеш новите обувки, ама карай.
    за качеството, ще видим. уж кожени, едни такива мекички, като пантофки 😀

  3. Обувките изглеждат хубави и удобни. И дано краченцето спре да расте,че още по-трудно е с 42. А разказа звучеше като приказката за Пепеляшка,която приказният принц иска да открие, а в случая Пепеляшка, която си търси пантофките. 8)

  4. Ай, честито за обувчиците 🙂 Да си ги носиш със здраве и да не ти правят мазолчета. А детенце как понася яслата?

  5. 🙂 За пръв път чета историята на Пепеляшка, разказана от името на главната героиня. Мноооого по-интересно е. Спомних си как си търсех навремето обувки за сватбата. Хихи – голяма екзотика!

  6. Здравей, ами-супер за обувките, мого елегантни изглеждат! 🙂 Само за размера да те попитам – наистина ли на възраст над 20г ти пораснаха краката с 1 номер? Да не би да имаш проблем с отичане(на мен ми се е случвало, без да го усетя до един момент) ? Надявам се си го споделила с лекар това порасване?

  7. Pingback: продължението за Обувките « simplyblue

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s