Джим и Бък омръзват на Пипи

Стандартен

Децата спаха спокойно цяла нощ. Но Джим и Бък — не. Изпърво ругаеха дъжда, а когато престана да вали, започнаха да се карат чия била вината, задето не успели да докопат бисерите, и кому всъщност хрумнало глупавата идея да дойдат на остров Корекоредут. Но щом изгря слънцето и изсуши мокрите им дрехи, а веселото личице на Пипи се подаде от пещерата и им пожела добро утре, те решиха по-твърдо от всякога да се опитат да заграбят бисерите и да напуснат острова като богати хора. Само че не им беше твърде ясно как ще стане това.

Междувременно конят на Пипи взе да се чуди къде са изчезнали Пипи, Томи и Аника. Господин Нилсон се върна от семейното тържество в джунглата и също недоумяваше. Освен това се чудеше какво ли ще каже Пипи, като види, че е загубил сламената си шапчица.

Господин Нилсон скочи върху коня и се вкопчи в опашката му, а конят се запъти да търси Пипи. След време стигна и до южната част на острова. Изведнъж видя, че Пипи се подава от една пещера, и радостно изцвили.

— Гледай, Пипи, твоят кон пристига! — извика Томи.

— С Господин Нилсон на опашката — добави Аника. Джим и Бък чуха тези думи и разбраха, че конят, който идваше по брега, принадлежи на Пипи — тая червенокоса напаст горе в пещерата. — Бък пристъпи и хвана коня за гривата.

— Слушай, проклето дете! — викна той на Пипи. — Смятам да убия твоя кон.

— Смяташ да убиеш моя кон, когото тъй много обичам? — обади се Пипи. — Моето мило, добро конче? Говориш празни приказки.

— Ще ме принудиш да го сторя — каза Бък. — Освен ако дойдеш и ни дадеш всички бисери. Всички до един, чу ли? Ще убия коня ти, без да ми мигне окото.

Пипи го гледаше съсредоточено.

— Драги мой — каза му тя. — Моля ти се от цялото си сърце, не убивай коня ми и позволи на децата да си задържат бисерите.

— Ти чу какво казах — не отстъпваше Бък. — Давай незабавно бисерите! Инак!…

А на Джим прошепна:

— Нека да ми дойде тук с бисерите. Ще я пребия от бой за тая нощ под дъжда. А коня ще вземем с нас на парахода и ще го продадем на някой друг остров.

После извика на Пипи:

— Е, какво става? Идваш ли или не идваш?

— Добре, тогава ще дойда — рече Пипи. — Но не забравяй, че ти настояваше за това.

Пипи заподскача тъй леко по малките скални издатини, сякаш си ходеше по градинска алея, и накрая скочи долу при Джим, Бък и коня. Тя застана пред Бък, малка и крехка, с щръкнали червени плитчици. Очите й излъчваха опасен блясък.

— Къде са бисерите? — изкрещя Бък.

— Днес няма да има бисери — каза Пипи. — Вместо това ще си поиграете на прескочи-кобила.

При тези думи Бък нададе такъв рев, че Аника потрепера горе в пещерата.

— Честна дума, сега ще убия и тебе, и коня — извика той и се спусна към Пипи.

— Кротко на завоите, драги мой! — каза Пипи, хвана го през кръста и го метна три метра нагоре във въздуха. Той се удари здравата, когато тупна на скалата. Тогава Джим изведнъж се раздвижи. Той замахна да нанесе на Пипи ужасен удар, но тя отскочи встрани и се засмя доволно. Секунда по-късно Джим също летеше към светлото утринно небе. После двамата се опомниха на скалата и застенаха на висок глас. Пипи се приближи, хвана ги с по една ръка и им каза:

— Човек не бива да се пали чак толкова по игра на топчета като вас — рече тя. — Трябва да има известна мярка и в жаждата за удоволствия.

Тя ги понесе към лодката и ги тръшна в нея.

— Идете си сега в къщи и кажете на майка си да ви даде по едно петаче за пръстени топчета. Уверявам ви, че и с тях се играе много добре.

Малко по-късно параходчето напусна залива на остров Корекоредут. Оттогава никога вече не се е мяркало из тези води.

Пипи потупа коня си. Господин Нилсон веднага скочи на рамото й. Тъкмо тогава иззад най-далечния нос на острова се зададоха цяла върволица лодки. Това беше капитан Дългия чорап с дружината си, който се връщаше след успешен лов. Пипи се развика, като махаше с ръка, а те я поздравиха с веслата.

После Пипи опъна пак въжето, тъй че Томи, Аника и другите деца напуснаха пещерата, без да се излагат на опасност. Когато малко по-късно лодките навлязоха в залива, където беше закотвена „Лудетина“, всичките дечурлига се бяха струпали да ги посрещнат.

Капитан Дългия чорап потупа Пипи.

— Спокойно ли мина всичко? — попита той.

— Напълно спокойно — отговори Пипи.

— Но, Пипи, не беше съвсем така — възрази Аника. — За малко не станаха нещастия.

— Вярно, щях да забравя — рече Пипи. — Наистина не беше спокойно, татко Ефраим. Щом си обърнеш гърба, и започват да стават разни работи.

— Но, мило мое дете, какво се е случило? — попита с тревога капитан Дългия чорап.

— Нещо ужасно. — отговори Пипи. — Господин Нилсон загуби сламената си шапка.

следва

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s