Monthly Archives: май 2009

ключЪт

Стандартен

ако ви попитам какъв ден беше вчера, веднага ще отговорите:
11-ти май, празника на Св.Св.Кирил и Методий!

даа, това е така, но и не само. вчера, моят любим; мъж; съпруг; половинка – всъщност третинка :lol:; Слънце; другар; и не на последно място – баща на детето ми  Confused имаше Рожден Ден!!!

миналата година празнувахме на открито и бяхме на концерт, тази година на закрито и пак бяхме на концерт Confused вчера имахме честта да видим и слушаме наживо детска вокална група Смехоранчета. ТУК пък Графът е споменал повода за самия концерт.

Read the rest of this entry

финала на първия Тортен семинар

Стандартен

първи, втори, а ето и:

continued от 2-рия ден
Междувременно на другата маса, се захванаха да покриват оная, накълцаната торта. Кръстиха я „ТОРТА С НЕПРАВИЛНА ФОРМА”. Какво бъркаха, не ме питайте. Изкараха от една кофа, една бяла смес и я оцветиха явно, щото това го пропуснах докато чаках Биг-боса Гарфилд. Накрая видях само, че има две топки. Жълта и лилава. ТОВА приличащо на вибратор нещо, което държи Пепи, не е гигантска гъсеница както първоначално си помислих. Това било „СМЕСВАНЕ НА ДВА ЦВЯТА“.  Confused Въртя го, усуква го… /сега разбрах защо беше дошла без мъжа си/ и накрая го СМАЧКА Sad .    Дими беше изпаднала в УЖАС. То си беше ужасяващо… Не и стигна това, ами докопа и бухалката. За момент си помислих, че ме е видяла как надзъртам, обаче имах късмет. ТОВА ПРАВИ, И ОЩЕ. Накрая вдигна цялото нещо, което нарече „ЧАРШАФ“ и го метна върху кривата торта и почна да  ПОДГЪВА. ТУКАИ ДРУГИ,   кой ли не си завира ръцете. Много хора дърпаха, подгъваха опъваха и накрая се получи ТОВА. Плеснаха и нек`ва ДЖУВКА отгоре и я метнаха на съседната маса.
 
Read the rest of this entry

откъде да започна – продължение

Стандартен

ето и втора част на разказа на паячето за Тортения семинар:

ПАК СЪМ АЗ
Втори ден
Малко continued от първия ден:
Някъде измежду събитията, съм пропуснал една друга тайнствена смес. Някакъв карамелен пудинг. Ама аз съм го пропуснал и като събитие, така че, няма да го измислям сега. Знам само, че имаше останало от същия тоя пудинг в една пластмасова чаша и го разгледах в последствие. Вида му беше странен. Странно кафеникав със зърнесто-топчест характер и не особенно примамлив аромат. При толкова бебета  с памперси наоколо, дори и не посмях да го опитам… Както и да е. Ще се върна отново към тази смес, като и дойде времето. Все някъде е документиран на снимки.
Другото което пропуснах, но всъщност не се губи хронологията, защото действието се разви около и след 12 през нощта, беше една странна операция. През целия ден, един странен кашон, добре облепен с тиксо и носещ етикет „ЕЛЕКТРИЧЕСКА СКАРА“, седеше самотен на една маса. Не тиктакаше, но пък и никой не прояви интерес към него. Та, в малките часове на 1-ви срещу 2-ри Май, най-сетне отвориха кашона. И к`во да видя вътре… Read the rest of this entry

откъде да започна

Стандартен

за толкова неща ми се иска да пиша, че се чудя от кое да започна.
дали да ви покажа и разкажа, що е то „Тортен семинар и има ли почва у нас?“; за едно топло и прекрасно пътешествие, макар и с малко примеси на тъга, но все пак усмихнато; дали да ви покажа малко снимки от старите ленти като molif-чето, обещала съм, дет се вика :-D; дали за началото и края на цигарите или пък за една невероятна сватба и нейните малки символи?

чудя и се мая. и все пак докато изчаквам да изстине крема за тортата на един рожденик утре, ще споделя за Тортения семинар :mrgreen: ще копирам разказа на едно паяче, свидетел на лудостта на двайсетина кифли 😀

Здравейте! Първо да се представя:
ТОВА СЪМ АЗ
Живея си кротко и необезпокоявано на една стена, в една механа, находяща се в красивите Родопи малко над Язовир Батак – ЕТО ТУК. Защо ви разказвам всичко това ли? Амииииии, защото последните 3 дни в иначе спокойния ми живот се случиха разни неща, които мога да сравня единствено с историческите събития, влезли в историята преди много години в близоразположения Батак. То, че сме си историческа местност, се знае, но че ще преживея отново толкова емоции и сътресения, е, за това никой не беше ме предупредил.
Та както  мирно и кротичко си съществувах там, в един прекрасен, мрачен и  дъждовен ден на 1 Май на двора спря кола. От нея слязоха мъж и жена. В последствие разбрах че това са Албена и мъжа и Вальо.  Нямаше да ми направи голямо впечатление,  че идват хора, ама те като вдигнаха капака на Голфа, и като се почна едно разтоварване на покъщина… и всичката тая покъщина се донесе при мен. Помислих си, че тия хора ще живеят тук. То не бяха тенджери, то не бяха тигани, тави, кашони, торби и още една камара странни съдове които не бях виждал дотогава. Чак печка носеха. Викам си: „Край! Съквартиранти!” Точно се бях примирил, и на двора спира още едно голямо чудо. От него излязоха още 7 човека. И тия се преселваха за дълго явно, щото голямо разтоварване беше… Те поне отидоха в една от колибите.
Докато разбера какво става, дойдоха още коли. Ама много коли… Прииждаха отвсякъде. И всички влачат всякакви странни неща. Read the rest of this entry