закъснял спукан балон

Стандартен

Ю-то ме изтипосала и аз да драсна и разкажа поне за един лош мой детски спомен. за нещо, което не искам моите деца да преживеят. прочетете и спомените на (Бо)Яна – виновничката.
що пък не. речено-сторено, макар и с едномесечно закъснение 🙂

––––

в детската градина. трима приятели, аз, едно момиче и иван. неразделни. един ден иван дойде на детска градина и каза, че му е последния ден. нямаше повече да го видим. местеха се в друг град. с момичето (забележете, че хич и не си спомням името й) не си говорихме с дни, после се скарахме. така и не си проговорихме повече.

––––

основното училище. отидохме на екскурзия за седмица. дори вече не помня къде. стаите бях с по две или три двуетажни легла. точно тогава ми дойдоха гости от червен бряг. нямах никакъв превързочен матриал, нямаше откъде да си намеря. никоя от момичета нямаше (или поне така казаха). не ме питайте как съм се оправяла. няма да ви казвам какво ми беше и как съм се опитвала да пазя хигиена, трудно постижимо, ароматно… та в последствие отнесох безброй подигравки (?!), подмятания. на връщане в рейса всички ме отбягваха като прокажена. бях най-щастливия човек, когато прекрачих прага на дома си след едноседмична екскурзия. нищо, че точно в този момент имаше режим на тока.

––––

нямам идея кой клас съм, но съм в основното училище. ще ходя на море с приятели или поне така си мислех. пътувахме във влака. две от момичетата бяха в купето. дочух, че едната (познаваме се от години!) обясняваше на другата, че тя няма желание да спи с мен в една стая щото не ме понасяла(!?), трябвало другата да спи с мен, нищо че сме се запознали преди два дни, все ще ме изтърпи. интересното е, че въпросното момиче винаги се е държала добре с мен и никога не би ми хрумнало, че всъщност само така се е държала.

––––

имам доста лоши детски спомени, но определено детството ми е било щастливо и истинско. израснала съм на село и бях щастливо дете, нищо че и поради тази причина отнасях подигравки от „гражданчетата“.

приказката „всяко зло за добро“ се е доказала във времето. поне в моето житие.

знам, че съм била използвана и пренебрегвана от „приятели“ и любими хора. знам и че със сигурност не съм единствената. живот.

––––

„престъпно добра“ – това са думите с които ме описа един бивш приятел. лошо или хубаво?!

––––

няма да каня никого да поиграе с нас на спукан балон. който има желание, нека го направи.

Advertisements

5 responses »

  1. 🙂 Ех,

    усмивката не е заради лошите преживяни неща в детството, а заради силната, добра и весела Блу днес.

  2. Тъжно ми стана от някои от нещата, които разказваш. Не е престъпление да си добър, престъпление е да се възползваш от нечия добрина, смятайки я за глупост…

  3. О! Това с влака е много… аааааа, нямам думи! Кажи поне как свърши. Кажи, че не си си кротувала.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s