„За селяните“ *

Стандартен

/автор : Дончо Цончев/

 Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката “малък коментар” – дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно – на тях оставяме света. Този път въпросът е: “Какво е селянин?”
Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните.
Момченце: Те са, които отиват в затвора.
Те са глупави, мръсни – продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари.

Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това. Аз пък поглеждам към масата.
Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук. Мисля си откъде иде всичко това.
Опитвам се да не се гневя. Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) – виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми. Чувам: “Жетва е сега, пейте робини.” С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача. Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края – режат лицето ми и потта силно люти.
Порасъл съм под една картина у дома, наречена “Градушка”. Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза – моли се на Бога да пощади хляба за челядта. Край тази картина баща ми обичаше да рецитира “Градушка” на Яворов.
Виждам лелки, стринки, каки – наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце. Кърмещи като във великото платно “На нивата”. Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките – като в картините на Майстора.
Тук се пие глътка ракия. Сещам се и тя откъде иде. И се питам откъде дойдоха отговорите на децата, които до едно обясняваха, че селянинът е нещо отвратително. Ами от родителите им – откъде другаде? Родителите български, от които нито един не е роден в наследствения си средновековен замък. Родители, които с необяснима злоба секат собствените си корени. Всъщност на паразита за какво му е корен?
Ни новините ме интересуват сега, ни дори спортните. Просто зяпам как гори камината и размишлявам. Те и дървата идат от селяните, които ги секат, режат, цепят, товарят и разтоварват, докато ни ги докарат у дома.
И тръгна ято въпроси – от мен към мен – като например защо Толстой си я караше в Ясна поляна, а не в Москва и Париж.
Защо Уилям Фокнър гледа в ранчото си толкова крави, след като беше носител на Нобелова награда и вече имаше пари за три живота?
Защо англичаните напират напоследък у дома – да си купуват къщи по селцата?
Не знам. Предавам се. Малко кафенце за ободряване. И то не расте по тротоара. Една цигара. Сега пък тютюнът. Низите, абичките, момите – пак наведени над каменистата почва под южното балканско слънце. Бедността, пендарките, носиите и песните – все по наследството от вековете.
Така съм задрямал. И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата.

* http://poznanie-bg.com

Advertisements

6 responses »

  1. Отчайващо тъжно!
    Впечатленията на тези деца са дошли от телевизия, дочути разговори (които вероятно съвсем не са били обобщаващи, а по конкретен случай).
    И родителите не са се досетили да им разкажат при случай какво означава „селяни”, какви са и какво им дължим всички ние, които сме „дошли от там”.
    Забравяме, фатално забравяме влиянието на думите ни, когато край нас има деца!

  2. Тъжно и жалко за народ който сече корените си, е аз тези дни съм при селяните да хапна домашно печено …

  3. ами аз пък, като човек, който никога не е расъл на село, освен ако не е решил да иде на почивка, трябва да кажа, че бай доньо е колкото прав, толкова и старомоден.

    идилията с трудолюбивия, честен селянин отдавна е останала далеч в литературата. аз познавам един мързелив, впиянчен, крадлив и недоволен селянин, на който всички са му виновни, най-вече гражданьете. ето защо той при идването си в града почва да трощи, да кендза, да цапа и да руши всичко, което му е омразно.

    отрочето на въпросния селянин няма с кво да са `рани на село, затуй бяга в градо. а като доде тук му се подиграват, че е недоучено, просто, невъзпитано и се къпе само в неделя (при това – на теория). дерат му кожата с наеми, такси, билети за градски транспорт и стотици други неща. ето защо то пък пикае от балкона, оттам си фърля и боклуците, сипва си отпадъците в кенефа и слуша бясна чалга с волумето на мах до изнемога.

    народът ни не сече корените си. народът ни расте – бавно, мъчително и… ами – предимно бавно и мъчително 🙂

    та тъй.

    анкх-морпорк 🙂

  4. batpep, не си прав!
    Така ли трябва да си представяш бг селянина, като този който познаваш….
    Аз съм от София, и по адрес и по акт за раждане, познавам много селяни, които са читави хорица, недей да ги оприличаваш под един знаменател. Ти не цениш родината си, не си ли излизал от мръсната Сф, не ходиш ли по планини, за риба, на ски, по купони на селски къщи тире превърнати във вили, на море….всичко това е селото!
    Тъпо софийско недоразумение си ти!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s