Category Archives: мисли

мои и чужди

хубавото на жената в мен

Стандартен

без да съм се съгласявала или някой да ме е канил, просто няма как да пропусна участието си в Карнавала Женско царство – Кое ми харесва в това, да съм жена подет от Мис Бу.

кое му е хубавото на това, че съм жена? какво точно на мен ми харесва?  – „мисли, мисли, мисли?!“ (цитирайки нашата малка дъщеря)

много неща, а и още повече като прочетох няколко отговора, съвсем зациклих и се чудя какво да изредя. защото лично за мен плюсовете, които е изредила Букарикатурата е уникална!!!) и дудненията на deni4ero, идеално се припокриват с моите виждания по плюсовете на женския пол и с моята същност :mrgreen:
прочетох и denia, която има малко по-друго виждане на нещата. ще ми е интересно да прочета още мнения по въпроса.

и все пак. дали има нещо друго, нещо заради което изключително съм щастлива, че не съм мъж?!

аз съм привилегирована. не само, че съм жена, но съм и блондинка по рождение! какво по-хубаво от това. винаги си имам оправдание, ако направя някоя глупост, каквато и да е :mrgreen:  

най-обичам да изненадвам шофьорите от мъжки пол с шофьорските си умения. милите. идва им в повече, когато някаква си блондинка зад волана ги изреже на светофара.

харесва ми и това, че мога да върша „мъжка“ работа, без да ме е срам от факта. (не е нужно да изброявам, нали? 😀 ) 

НО нещото, което е на първо място и нещото, заради което си струва да изтърпиш и всичките неразположения на женския пол е създаването на нов живот. магията, която само едно женско тяло може да сътвори. магията, която само една жена може да усети.

магията „- МАМА!“ и усещането, което ме изпълва чувайки тази дума произнесена от устата на дъщеря ни. всичко останало, „положително“ или „отрицателно“ остава на заден план.

**********

Read the rest of this entry

приказка за лека нощ

Стандартен

искам да споделя една истинска история, разказана от van444eto на „тортените“ дами.
история с поука. история-приказка за родители:

„КОЙТО ПЛАЩА, ТОЙ ПОРЪЧВА МУЗИКАТА“
Преди известно време ми звъни напълно непозната дама. Някъде си ми напипала албума и иска да поръча торта за 10 годишната си дъщеря. Девойката си е избрала самичка дизайна. Чудесно!Появяват се те двете. Дамата идеално изглеждаща, поддържана жена, хлапето разкошно момиченце с големи като маслини очички и стреснато изражение. Подавам му ръка, представя ми се то и се започва едно мълчание. Не му задавам тъпите стандартни въпроси: Кой клас си, слушаш ли мама, имаш ли си куче, кой е любимия ти предмет в у-ще…… Помълчахме си малко с нея, а мамата не спира да обяснява как детето си избрало торта, но тя не била сигурна че това е правилния избор. Повдигам едната вежда и питам хлапето:
– Как си представяш тортата? Имаш ли идея?
– Имам. Нарисувала съм си я. – казва хлапето и вади едно листче, сгънато на 54 части.
Мамата дърпа листчето от ръцете и започва да го разгъва, изглажда и да нарежда:
Read the rest of this entry

наноснициТЕ

Стандартен

сещате ли се за наносниците? или възглавничките? или както и да се казват онези неща, които подпират очилата върху носа на човек.

та, Ния от година и няколко месеца носи очила. налага се. силно се надяваме, че няма да е задълго.

за трети път ни се налага да подменим тези наносници. все пак говорим за дете на три годинки. самите рамки имам чувството, че са от каучук, как още не са се раздробили в ръцете ни, нямам идея.

днес влезнах в ЧЕТИРИ оптики. в тях успях да намеря ЕДИН наносник. подменихме счупения, който за нищо не става. другия, подлепен с подръчни материали от дядото, все още може да даяни.

интересното е, че второто подменяне на тези възглавнички се случи в Пловдив, при това в първата оптика, която посетих. два дни преди това обикалях оптиките в София и бях ударила на камък.

да уточня – говоря за наносници за детски очила, които са два пъти по-малки и къси от нормалните.

та такива ми ти работи.

отново в играта

Стандартен

отново съм в ОНАЗИ игра, след двумесечно прекъсване. 😆

всъщност, чудя се откъде да започна: от направената първа торта в новата кухня или с показването на новата кухня преди направата на първата торта?

:mrgreen:

защо?!

Стандартен

Мишел задава много въпроси провокирани от тъгата…

аз все още не съм открила отговорите:

защо има толкова мъка?!
защо има толкова страдание?!
защо сърцето ми боли?!
ах как боли…
страда при всяка нечестност,
страда за непознати,
страда за бездобните кучета,
страда за премръзналите врабчета,
страда за бездомните дечица,
страда за бедните баби и дядовци,
страда за хорицата, болни и изоставени,
страда за бебенцата,
захвърлени… там някъде,
страда за невинните жертви,
страда за… нечестностите!!!
защо… защо ги има?!
откъртва се капка…..
усещам, вътре в мен
кървава и тежка….
ах как страда, сърцето,
за приятелите ми
(тъжни понякога,
потънали в мъгла,
но вървейки по пътя)
страда, сърцето,
защото е безсилно…
безсилно да помогне,
безсилно да даде живот…
да бъде искрата
на светлината в мрака
безсилно е…

защо има толкова страдание?!

03.02.2005

и на тези Въпроси! също..

дали ще успеем да открием отговорите в този живот? може би.