Category Archives: поезия

стихове и още нещо

Всичко знам за тебе, бебе!

Стандартен

Всичко знам за тебе, бебе!

Мая Дългъчева

Днес татко ме гушна и радостно рече:
“В корема на мама живее човече.”
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?

То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема й бебе.”

Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
Ами как се побира? Не му ли е тясно?
“Не, не се тревожи! – Мама права застава. –
Виж, коремът ми също расте, наедрява.

Все едно е хралупка – тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка – и просторна, и лека…
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува –
има място за бебчо дори да лудува!”

Вече в кухнята често заседява се мама.
Ние с татко се смеем, че похапва за двама –
два банана изяжда, две филийки препича…
И след малко от глад към хладилника тича!

Ала то е, защото се храни със нея
бебчо, дето в корема й кротко живее.
Как, ще питате вие, като няма устичка?
Ще ви кажа – през някаква тайна тръбичка.

Понякога мама бледа лежи.
Навярно коремът й доста тежи.
Тогава съм мил – безшумно се движа
и заедно с татко за нея се грижа.

Когато заспи, стихват стъпки и песни –
съня й не бива никой да стресне!
Влакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.

Колко много коремът на мама порасна!
Всяка рокля предишна сега й е тясна.
Вътре бебето шава, премята се, рита
и почуква с юмруче… За мене ли пита?

Знам, не вижда оттам непознатия батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.

С нетърпение питам: ”Защо ли се бави?
И кога ще излезе? Да не би да забрави?”
“Още малко остана – моят татко отвръща. –
Ще ухае на бебе после цялата къща!”

Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
Не расте ли и братче в корема ти, мамо?

Advertisements

3 Март

Стандартен

Опълченците на Шипка

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Read the rest of this entry

Баба Марта прати вест:

Стандартен
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

Баба Марта прати вест,
ДА НЕ СЕ РАБОТИ ДНЕС!
Да качим краката на бюрата
и да се чешем по главата….
бели, румени, засмени…
от божествен мързел днес опиянени!
След кафенцето горещо
иде време и за още нещо…
сандвич със кюфте
и много бири със мезе…!

Здраве, щастие и рози,
Виното – във двойни дози.
Бурен секс във всички пози.
Пожелаваме на Вас

Баба Марта, Пролетта и Аз!

източник Интернет

защо?!

Стандартен

Мишел задава много въпроси провокирани от тъгата…

аз все още не съм открила отговорите:

защо има толкова мъка?!
защо има толкова страдание?!
защо сърцето ми боли?!
ах как боли…
страда при всяка нечестност,
страда за непознати,
страда за бездобните кучета,
страда за премръзналите врабчета,
страда за бездомните дечица,
страда за бедните баби и дядовци,
страда за хорицата, болни и изоставени,
страда за бебенцата,
захвърлени… там някъде,
страда за невинните жертви,
страда за… нечестностите!!!
защо… защо ги има?!
откъртва се капка…..
усещам, вътре в мен
кървава и тежка….
ах как страда, сърцето,
за приятелите ми
(тъжни понякога,
потънали в мъгла,
но вървейки по пътя)
страда, сърцето,
защото е безсилно…
безсилно да помогне,
безсилно да даде живот…
да бъде искрата
на светлината в мрака
безсилно е…

защо има толкова страдание?!

03.02.2005

и на тези Въпроси! също..

дали ще успеем да открием отговорите в този живот? може би.

приказка за баба и дядо

Стандартен

Ния расте. вече си е едно малко-голямо човече, което разбира всичко и почти не успяваме да я надговорим, а е само на 25 месеца 🙂 дори си има и прякор в яслата – професора :mrgreen:

от горното какво излиза – ние остаряваме. факт.

често ме обзема носталгия по изминалите усмихнати и безгрижни детски дни на село.

става ми мъчно, защото помня и знам какво беше Там и какво е сега 😦

навън е дъждовно, но не това исках да споделя, а нещо което открих в едни стари записки. нещо, което ме накара да се усмихна, да си спомня, после да си поплача.

Read the rest of this entry

аз съм българче

Стандартен

Аз съм българче щастливо-
купих си апартамент!
Май стените са накриво,
но нали си е за мен!

Кредита е първа стъпка-
почваш с банката борба.
То си е голяма тръпка,
ако жив си след това.

Чакаш смело кота било.
с други думи- груб строеж.
И ти става много мило,
сякаш с болка ти растеш.

После идва дограмата-
пее твоето сърце.
Кондензира по стената,
но си имаш PVC.

Ето майсторите сръчно
ще шпакловат две стени.
Обясняват ти научно
всички нови кривини.

После плочки, гипс-картони,
майстор нов и нов късмет-
пренарежда без фасони
уж прекрасния паркет.

Иде шкаф, след него втори-
тук очукан, там сгрешен.
Но със майстор не се спори-
той е майстор, ти кретен.

И накрая, без съмнение,
си щастливец, ако ток,
след година закъснение,
има в новия ти блок…