Category Archives: поезия

стихове и още нещо

Кой хлопа в този късен час?

Стандартен

няма начин да не сте чували за Финдли 🙂 :

– Кой хлопа в този късен час?
– Аз хлопам – каза Финдли.
– Върви си! Всички спят у нас!
– Не всички! – каза Финдли.

– Не зная как си се решил…
– Реших се – каза Финдли
– Ти май си нещо наумил.
– Май нещо – каза Финдли.

– При тебе ако дойда вън…
– Ела де! – каза Финдли.
– Нощта ще минеме без сън.
– Ще минем! – каза Финдли

– При мен да дойдеш, току-виж…
– Да дойда! – каза Финдли
– До утре ти ще престоиш.
– До утре! – каза Финдли.

– Веднъж да минеш моя праг…
– Да мина! – каза Финдли
– И утре, знам, ще тропаш пак.
– Ще тропам! – каза Финдли.

– Ще ти отворя, ала чуй…
– Отваряй!… – каза Финдли.
– Ни дума никому за туй.
– Ни дума! – каза Финдли.

Робърт Бърнс (в превод на Владимир Свинтила)

а ето това е оригинала: Wha Is That At My Bower-Door

защо?!

Стандартен

защо има толкова мъка?!
защо има толкова страдание?!
защо сърцето ми боли?!
ах как боли…
страда при всяка нечестност,
страда за непознати,
страда за бездобните кучета,
страда за премръзналите врабчета,
страда за бездомните дечица,
страда за бедните баби и дядовци,
страда за хорицата, болни и изоставени,
страда за бебенцата,
захвърлени…там някъде,
страда за невинните жертви,
страда за…….нечестностите!!!
защо…защо ги има?!
откъртва се капка…..
усещам, вътре в мен
кървава и тежка….
ах как страда, сърцето,
за приятелите ми
(тъжни понякога,
потънали в мъгла,
но вървейки по пътя)
страда, сърцето,
защото е безсилно…
безсилно да помогне,
безсилно да даде живот…
да бъде искрата
на светлината в мрака
безсилно е…

защо има толкова страдание?!

03.02.2005

час за училище

Стандартен

Честит първи учебен ден, мили деца!

Честит първи учебен ден и от Пипилота Ментолка!

отдавна минаха моите първи учебни дни, но днес ми стана едно такова.. празнично. може би защото след 6 години, живот и здраве, ще имаме първолаче вкъщи. може би пък, слушайки сутринта химна, музиката, училищните звънчета и женския глас обявяващ класните ръководители на всеки клас от двора на училището срещу което живеем. знам ли.

в днешния ден искам да споделя няколко познати детски стихотворения на Константин Величков и Леда Милева. просто ей така, да си ги припомним. а и не съм сигурна, защо точно техните. 🙂

Час за училище

Константин Величков

Хайде, хайде, дойде време,
тук не трябва да стоим,
всеки книгите да вземе,
на школото да вървим.

Веч учителят ни чака
и ще се разсърди нам,
ако с книга, с перо, с плака
скоричко не стигнем там.

Хайде, хайде на школото,
дете миличко, търчи,
там седни си на местото
и урока си учи.

Не губи ти свойто време
и по пътя се не май;
похвала ще да приеме,
който си урока знай.

Read the rest of this entry

Нов живот

Стандартен

започнал на шега
подир любовната игра.
Расте в мен, с часове,
дори минути
и Расте.
Странно е,
красиво,
Слънчево и цветно.
В мен расте
Човече!
Думи не намирам…
Какво усещам, чувствам
при всеки удар
или може би ритник.
Затаила дъх,
не спирам да се моля –
за здраве и живот
на малкия бебок
и бъдещите
Татко,
Мама!

10.04.2006

no comment

Стандартен

Работим от сутрин до вечер. Ден след ден работим.
За някаква заплат(к)а изгаряме телата си.
Преуморени. Недоспали. Изнервени бързаме.. цигарка.. срещи.. договори..
кафе.. срокове.. клиенти.. цигарка..
Отброяваме всяка изминала минута с надеждата да отмине деня неусетно. Мечтаем да няма задръстване на път за вкъщи. Мечтаем за прегръдката на любимия. Мечтаем за неговата усмивка и целувка. Мечтаем за кратката разходка с кучето вечер преди сън. Мечтаем за миризмата на горящи дърва в камината. Мечтаем да не сме преуморени. Мечтаем за повече часа сън. Мечтаем за по-малко бързане. Мечтаем за нормално(?) работно време. Мечтаем… Мечтаем… Мечтаем… Мечтаейки заспиваме тихо прегърнали любимия човек до себе си… Дори целувката за лека нощ застива във въздуха…
Зъъъррр
Сутрин е. Началото на поредния изтощителен работен ден. Започваме отброяването на минутите, още преди да се разсъним…

02.12.2005