Луди архитекти и пияни строители

поемам щафетата от Йоана и vilford 🙂

не 6, а 666 ( ) ме правят щастлива и ме карат да се усмихвам. обещавам, че няма да ги изреждам всичките и преди да напиша каквото и да било да вметна:

няма да номерирам „щастията“, защото по никакъв начин, не бих могла да кажа кое точно от всичко е на първо място и кое на последно…

_________

Слънцето, което ни се усмихва всеки ден и другото Слънце, което ми се усмихва всеки ден – карат ме да се усмихвам, да дишам, да живея. правят ме щастлива…

дъщеря ни – дори само мисълта, че я има, ме прави щастлива… магия…

думичките произнесени с детски глас „мамо“, „обичам те“… отново щастлива

прегръдката преди сън…

задължителните семейни целувки за лека нощ и за начало на деня…

шоколада, сиренето, филийката препечен хляб с масълце и чубрица…

у дома…

тортите… 😀

и още, и още, и още 🙂

_________

а теб кои неща те правят щастлив(а)? 😀

„А’Туин (наричана често Великата А’Туин, в оригинал Great A’Tuin) е образ от романите на британския писател Тери Пратчет.

Представлява костенурка с космически размери, която бавно плава през Космоса. На корубата ѝ са стъпили четири гигантски слона. Те, от своя страна, носят на гърбовете си Света на Диска, в който се развиват действията в над тридесетте книги от поредицата „Светът на Диска“.

А’Туин е единственото живо същество във Вселената, което наистина знае накъде отива. Полът ѝ е загадка за учените от Света на Диска (ако се окаже, че отива към среща с друга костенурка, съществуването на Света на Диска може да зависи от това дали А’Туин е мъжка, или женска). Правени са извън-Дискови експедиции, които са се опитвали да установят това, но засега не са довели до успех.“

ако все още не си прочел за Невидимият университет, Градската стража, Смърт и компания, Анкх-Морпорк, Ланкър и прочие, крайно време е да го направиш 😀

брато имаше РД, 5 дни след моя и понеже е луд фен на Тери Пратчет и фантастиката, му направих подобаваща торта:

Read the rest of this entry →

33 – възраст, която остана в миналото 🙂

рождения ден мина и замина. акъла ми – все същия. усещането – прекрасно. равносметката – друг път 🙂

в този ден имаше от всичко – и сълзи, и усмивки, и наздравици, и подаръци, и приятели, и торта…

получих невероятни подаръци. Ани показа приказния гардероб, който ми подари. ръчно направен, вие да не си помислихте нещо друго?! пълен с вълшебство. в един коментар обещах да покажа и пазителя му:

Read the rest of this entry →

в момента мисленето ми, макар и противопоказно, е насочено повече за една торта-подарък, отколкото където и да било другаде. опитвайки се да се съсредоточа в идеите, които ми хрумват и неотложната работа, която няма кой друг да свърши, изведнъж молиФчето ме цапардосва с този линк!

в него е замесена и алеята. дори се споменава и същото кръстовище от снимката.

НО тези неща нямат нищо общо със самата история.

аз лично се възмутих, ядосах, хвана ме яд, теглих една на съществото позволило си да посегне, както и на полицаиите, и на преминаващите наоколо безучастни хора (няма начин да не е имало такива, просто няма начин)…

нямам думи или иначе казано, цитирайки една чуждестранна телевизия:

no comment

why (?!) I love bulgaria so much..

само не ми стана ясно, защо от два дни в wordpress изчезнаха готините емотиконки и на тяхно място се появиха някакви избелели и грозни такива 😐 .

и най-вече любимата ми „мргрийн“.

искам си , пък!

отдавна си мисля да пиша, дори и снимков материал да приложа, но все не ми остава време.

ако все още не сте разбрали, алеята по бул. Цар Борис III е чисто новичка. старата настилка бе изровена до дупка и направена нова. смениха се оградите. смениха се плочките при спирките на автобусите, сложиха се колчета на откритите участъци при светофари (при прекъсването на алеята), за да не могат да влизат коли. сложиха се всякакви знаци, за пешеходни пътеки, за велосипедни алеи. почти на всеки светофар и пешеходна пътека е достъпно за инвалидни и детски колички. направи се и маркировката. алеята е разделена на две – за пешеходци и колоездачи. на голите места около храсти и дървета, сложиха нова пръст и засадиха трева.

сега остава да я пазим и ползваме с усмивка.

ето какъв пример ни дават полицаите:
Read the rest of this entry →

Ю-то ме изтипосала и аз да драсна и разкажа поне за един лош мой детски спомен. за нещо, което не искам моите деца да преживеят. прочетете и спомените на (Бо)Яна – виновничката.
що пък не. речено-сторено, макар и с едномесечно закъснение 🙂

––––

в детската градина. трима приятели, аз, едно момиче и иван. неразделни. един ден иван дойде на детска градина и каза, че му е последния ден. нямаше повече да го видим. местеха се в друг град. с момичето (забележете, че хич и не си спомням името й) не си говорихме с дни, после се скарахме. така и не си проговорихме повече.

––––
Read the rest of this entry →