все не намирах време да напиша нещичко за Барки. да разкажа за нашето запознанство; как съдбата ме запозна с него; как живяхме близо 3 години заедно; как ми открадна една частица от сърцето; как ми позволи да бъда негов приятел…

обещавам да разкажа. някой ден.

сега искам да Благодаря на molif-чето от сърце, за невероятния подарък, който сътвори с много любов за нас и за Барки.

съвсем скоро ще бъде поставен на гроба на нашият скъп Приятел.

Бихчо, обичаме те… липсваш ни :’-(

Притисна лицето си към муцуната му.

„Спи, приятелю. Разделяме се за малко. Поне няма да те боли.