преди два месеца правителството се биеше в гърдите, как ще регулира плащанията под и над масите в болниците, как ще смъкне тарифите на услугите.
речено – сторено: максимум 350 лева за избор на екип при раждане. болниците приеха тавана от 350 лева, но не се спряха, а увеличиха останалите услуги, за да имат все пак някаква компенсация от „ниската“ тарифа.
всяко чудо за „три дни“! по-миналата седмица Министерски съвет прие и на 12.07.2011г. в Държавен Вестник излезнаха новите цени за избор на лекар и екип:

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 191
ОТ 5 ЮЛИ 2011 Г.
за изменение и допълнение на Наредбата за
осъществяване правото на достъп до меди-
цинска помощ, приета с Постановление № 119
на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ,
бр. 45 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 57 от 2007 г.,
бр. 1 от 2009 г. и бр. 5 от 2011 г.)
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
П О С ТА Н О В И :
§ 1. В чл. 25, ал. 3, изречение второ думи-
те „и нейната цена“ и запетаята след тях се
заличават.
§ 2. В чл. 28 след думата „интервенция“ се
поставя запетая и се добавя „манипулация“ .
§ 3. В чл. 30 ал. 1 се изменя така:
„(1) Информацията по чл. 3, т. 5 в частта
є относно цените за избор на лекар/екип за-
дължително съдържа и максималните цени за
този избор, определени с наредбата.“
§ 4. В чл. 31 се правят следните изменения
и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Болниците определят цената за избор
на лекар/екип за конкретна дейност по чл. 28,
като цената за избор на лекар не може да над-
хвърля 500 лв., а за избор на екип – 900 лв.“

http://thenews.bg/images/stories/PDF/53_11.pdf

директорите на болниците не се чудиха дълго какво да правят, цели седем дни си блъскаха главите над въпроса – „да бъде, или да не бъде?“.

от днес новите цени в повечето болници са факт, включително и там където изражда моят доктор.
предполагам се досещате, че останалите услуги си остават с по-високите цени. е, някоя от болниците може и да коригира нещичко, а и да не приема тавана от 900лв., знае ли човек?

сега някой ще каже – „едно време жените как са раждали? да не би да са си избирали мястото и доктора? какви са тези глезотии!“

може и да са глезотии, но моят живот и животът на детето в утробата ми нямат цена и аз съм тази, която ще реши в чии ръце да ги поверя.

тъжното е, че болниците масово вдигат цените на услугите, но условията в отделенията не се променят. времето там е замряло преди години.

Нека Слънцето не спира да огрява лицето ти и пътя напред, мила Дени!

Ти успя!

Майчице, за теб: поклон! :-* [hug]

20.03.2009   Дени – ALL   0:1   Ами, сега?

27.04.2009   Дени – ALL   1:0   Галактическата победа

09. 2009      Дени – ALL   1:0     “Превъзходен костен мозък!” – каза др. Спасова

12.2009       Дени – ALL    1:0     странна работа, ‘ма хубава

2010         Дени – ALL    1:0      просто усмивка … и кошмари

20.03.2011  Дени – ALL   1:0

Мислех така да го оставя. За мене датите и статиите говорят всичко. Днес четох разказ на една друга майка, която е нямала нашия късмет. Изби ми херпес от прочетеното. Две години се пазех и умишлено не четях нищо никъде, за да се предпазя, иначе щях да полудея съвсем. Отделно познавам и други, които също нямаха този шанс да дочакат края на терапията и да кажат с леко отпуснато сърце – ‘свърши се!’
Веднъж, когато си се докоснал до смъртта по един или друг начин, осъзнаваш колко е ценен животът. Осъзнаваш колко са ценни хората. Осъзнаваш горчиво как с лека ръка, безотговорно пилееш това, което ти е подарено. Това, което е най-ценното. Това, което не си заслужил, но го имаш по милост. Животът ти. Живот, който разпиляваме всеки ден в напразни надежди, в глупави маловажни спорове за имоти, храни, дрехи, разпиляно его, а забравяме да се радваме на това, което имаме тук и сега. Оценяваме щастието си, любовта си, човекът до нас, децата ни, родителите ни, приятелите ни едва тогава, когато или сме на път да ги загубим, или, уви, вече сме загубили. Тогава се втурваш през глава да търсиш, да искаш да обърнеш света, да се сближиш, да наваксаш … жалка картинка … сме понякога хората, но имаме шанс да се поправим …

Моето дете победи левкемията Както и преди съм писала – с много рев, с много викане, с много каканизане … Тя, практически, се научи да говори в болницата. Като ‘не’ и ‘моля’ ги доусъвършенства там. Трудно ми е да говоря сериозно за това. Свикнала съм, някак, всичко да обръщам към веселата страна. И сега силно ме влече нататък … Явно е некъв бъг … Та, ухааа, ехааа … Дени победи! Боже, толкова емоции и реакции изкачат в главата ми от “ALL bite the dust!” до дивашко скачане и викане с нечленоразделни звуци. Много съм задобряла на тях в контактите ми с хлапетата. Това преминава към в началото тихо, кротко, напоително сълзоотделяне до бурен разтърсващ рев, който и да ме питате що, и аз нема да имам логичен отговор. Много емоции, другари, много нещо. За две години дъщеря ми порасна и постоянно се хващам, че си повтарям мантрично,  за да не я ошамаря: “тя е на 4, тя е дете, тя е на 4, тя е дете”, взимайки я постоянно за голямо човешко същество, което не е и което аз едва ли някога ще бъда. Дъщеря ни ни научи на толкова ценни уроци, които ние и да ни ги напишеш на челата с червен молив, пак трудно бихме усвоили.

продължава…

или иначе казано

Геноцид срещу българските деца – какъв е резултатът след осем седмици война борба започната от Мама Меми.

Липсващите лекарства за онкоболните деца

     Знаете ли, има ефект. Ефектът на пеперудата, както казват две мои приятелки, едната тук, а другата – в силен материал по темата, който подготвя за сп. Жената днес. Ефект има, но е по-плах, трудно постижим и бавен, отколкото ни се иска и отколкото е нормално в европейска държава. Ама не просто европейска, а от онези, хубавите, от Евросъюза. През цялото време ми се вижда неестествено да сме в ЕС, сега – още повече. Що за Евросъюз е това, щом България е в него?! 😉

Read the rest of this entry →

видяхме вече един репортаж, който можеше да бъде и по-добър.

ще ми се да ви покажа и друг репортаж, който успя да покаже нещата такива каквито са, с много гледни точки. репортаж излъчен в централната емисия на Нова ТВ на 16.03.2010г.:

http://www.novatv.bg/bg/videos/view/2830/ – от 10-та до 21-та минута – Деца, болни от левкемия, са останали без лекарства!

осигурете лекарства за онкоболните деца!

събота 13.03.2010г. в централните новини по бтв се излъчи този репортаж – лекарство за деца с левкемия липсва.
самият репортаж е добър, да кажем (изключвам  изрязаните снимки от онкоотделението в Пловдив, липсващите интервюта с други майки, както и липсата на директен отговор от страна на МЗ), но ако не бях запозната и в течение с горното, щях да си кажа: „държавата прави всичко, което е необходимо. помага с каквото може, просто производителите трябва да си свършат работата“. ние знаем, че производителят на пуринетол е един! самият производител е продал правата за световното разпространение на друг концерн…

а ето интервюто с Мама Меми пред ГРАМОФОН:

Една майка на две здрави (слава Богу!) деца е повела война срещу безумието на институциите. За кратко време тя успява да събере 22 000 поддръжници във фейсбук. Повече от който и да е политик в България. Каузата – Държавата да възстанови безплатните лекарства за онкоболните деца! Дали е лесно? Научете повече за личната битка на блогърката Мама Меми от интервюто, което gramophon.com взе

Read the rest of this entry →

Във връзка с липсващите лекарства за лечение на деца, страдащи от лимфоидна левкемия

Written by Десислава Хурмузова

четвъртък, 25 февруари 2010

Още на 12 януари предаването „Открито” даде гласност на тежък проблем. От есента на 2009 год. в детските онкохематологични отделения липсват две животоспасяващи лекарства – Puri-Nethol и L-Asparaginase. Скоро след излъчването на предаването беше създадена и група във Facebook, която расте правопорпоционално на бездействието на Министерство на здравеопазването. Тъй като не разбрахме почти нищо от обясненията на експерта г-жа Валковска и на заместник-министър Власковска в „Открито”, проведохме свои разговори с проф. Бобев, управител на СБАЛДОХЗ и доц. Калева, завеждащ отделение в УМБАЛ „Света Марина” Варна. От тях научихме следното: 1. Собственик на Puri-Nethol до 2008 год. е Glaxo SmithKline Bulgaria. След това продава лиценза на Aspen – австралийска компания със седалище в ЮАР. За да получи разрешение за разпространение на лекарството на територията на България, новият собственик трябва да мине през процедура по регистрация, която включва и повторно тестване на лекарството като нов продукт. Аспен няма интерес, защото процедурата е дълга и скъпа, а българският пазар – малък.

Цялата публикация ‘Във връзка с липсващите лекарства за лечение на деца, страдащи от лимфоидна левкемия’

Държавата осигуряваше безплатни лекарства за онкоболните деца. От тази година това право е премахнато с решение на МЗ. Да кажем ясно „Не!“ на този абсурд и да поискаме децата ни да не бъдат изоставяни на произвола на съдбата и на отънелите джобове на родителите им!
Не само, че жизнено нужните им лекарства са отпаднали от Позитивния лекарствен списък, те просто не могат да се намерят на територията на страната! Според официалната статистика, онкоболните деца у нас са под 1% от онкоболните въобще.
1 /един/ процент!

__________________________

Уважаеми дами и господа,

Read the rest of this entry →

Двоен стандарт – прочетох, натъжих се, просълзих се и буца ми заседна в гърлото…

просто няма какво повече да добавя.

ти помниш ли онези неусвоени 25 милиона?

а ако напиша, че гаврата с детски животи продължава, дали ще се изненадаш?

кому е нужно?

Около 25 милиона лева не са стигнали до деца, нуждаещи се от лечение в чужбина за последните 3 години. Това показва одит на Сметната палата. В институцията са постъпили 3 сигнала за деца, които са починали докато са чакали одобрение от Фонда за лечение на деца в чужбина. Приходите във фонда от 2005 до 2008 са 9,5 млн. лв. от държавни субсидии и 2 млн. лв. от дарения. Към тях през октомври 2008 г. са добавени още 20 млн. лв. от излишъка в бюджета. Използваните за лечение средства са едва 6,3 млн. лв.

От 411 постъпили молби одобрение за лечение са получили 223, сочи докладът на Сметната палата. Най-честите причини за отказ или бавене на процедурите за бюрократични и чисто административни, обясни проф. Валери Димитров, председател на Сметната палата:

Проф. Валери Димитров: „Родителите са принудени да кръстосват межди инстанции. Подавали са по няколко пъти молби, докато получат одобрение или не са го получавали, или информацията дори се е загубвала“.

Десислава Хурмузова от благотворителната инициатива „Спаси, дари на…“ обясни, че и в момента има деца, които чакат одобрение от фонда. Това се случва с 8-годишния Христо Генов:

Десислава Хурмузова: „Диагнозата е хронична бъбречна недостатъчност. Налага се бъбречна трансплантация, детето е на хемодиализа, мъничко е. От февруари 2009 година до този момент, въпреки че има разрешение, одобрение за лечение в чужбина, нищо не се случва. Документите му стоят във фонда при доктор Добрев“.

Десислава разказа и за един от случаите, когато дете не е успяло да дочака решението на фонда:

Десислава Хурмузова: „Петър Йочев се казва. Имаше нужда от химиотерапия и в момента, в който детето почина, три дни след това фондът излезе с решение, че одобрява финансирането“.

http://dariknews.bg

само си представете колко детски животи са отишли по дяволите и колко семейства са били почернени след отказ за финансова помощ за лечение в чужбина…

25 000 000 (Д В А Д Е С Е Т   И    П Е Т    М И Л И О Н А!!!) лева не са усвоени!

нямам думи или по-точно имам, но не са за пред хора…