когато видях този цвят започнах да ръкопляскам и да се радвам като малко дете:
прекрасен е, нали? дори нямам идея какво е името на цветето. знам, че трудно цъфти и сипвам водичка само в чинийката.
същото място. същият блок, но от другия край и по-горен етаж! същите “майстори”!
вчера видях нещо! заковах се на едно място и се облещих
не мръднах няколко минути, дори не мигнах.
днес се върнах на мястото, снимах и определено думите напираха и нямах търпение да се прибера и споделя.
днес няколко двукраки и едно четирилапо направихме страхотна разходка на Витоша. беше придружена от много смях, въргаляне в снега, пързаляне с найлони и много снимки. дори имаше състезание “спускане от комин”
но засега няма да издавам повече.
искам да ви покажа няколко снимки на снежинки, които направих онзи ден по обед. е, не успях да ги снимам по този начин. най-вече нямам необходимата техника
хайде и аз да не остана по-назад от парковите разходки на Мишел и Пипилота Ментолка и ще споделя още една снимка от “ваканцията” ни в Рила:
моделът беше много вкусен (не издържах на изкушението)
Този Портрет на стар автомобил ми напомни много за стария москвич на дядо.
напомни ми за безгрижните летни ваканции на село. имах детство, което не бих заменила за нищо. няма да се впускам в подробности, защото още сега очите ми се насълзяват при спомена.
много обичахме (става въпрос за мен и останалите 3-ма внуци) да се возим в колата. дори тайничко си мислехме, че всички ни завиждат за невероятното превозно средство. но в същото време всяко лято се молехме баба и дядо да продадат москвича и да ни купят магаренце с каручка.
така и не ни се отвори парашута.
мишел и ани ме вдъхновиха за пореден път
много обичам да снимам разни насекоми, животни, цветя, а и не само…
но обикновено ги запазвам само за себе си, в повечето случаи остават прибрани в някоя папка и от време на време ги разглеждам. не са най-уникалните снимки, нямам и подходящ фотоапарат за снимки от близък план. но все пак аз си ги харесвам, дори и с “дефекти”.
ще споделя няколко с вас: