Все по-често ми се случва да си припомням аромати от миналото, аромати и вкусове с които съм израснала. Липсват ми. Сигурно остарявам 
Не обичам домати. Зелени, жълти, сини, червени, няма никакво значение от кой вид, просто ми се повдига от чистия и истински вкус на домат (или патладжан, все тая). Повярвайте ми, много добре знам как ухае истинския домат, но това по никакъв начин не ме впечатлява и у мен не изниква потребност да похапна от този сочен и ароматен зеленчук. И макар да съм израснала на село, така и не успях да преодолея отвращението си към доматите и не се научих да ги консумирам.
И баба знае, че няма как да се получи вкусна манджа, ако не сложиш домати. Затова и готвя използвайки домати, разбира се (е, има и изключения) 🙂 Когато домата се сготви, той губи онзи омразен за мен вкус, отделно винаги го нарязвам на ситно, така няма опасност в лъжицата/вилицата ми да се появи парче домат. Макар и сварен, все пак домат 🙂
Споменавайки отвращението ми към доматите и любимите вкусове от миналото, мисля да ги обединя и да ви представя рецептата за една от НАЙ-ВКУСНИТЕ летни гозби с които съм израснала и която обожавам, така нареченото „Пържено“ (поне така си му казваме у наше село)!
mikiblue.com 