Шантавият българин срещу смахнатия американец
За разликата между тяхното и нашето училище

от Валери Найденов

Преди около 40 години баща ми замина на работа в Ню Йорк и ми се наложи да завърша там гимназията, която бях започнал в София. Оттогава изтече много вода. С времето забравих всички уроци – и американски, и български.
Но колкото повече уроците избледняваха, толкова по-ясно се очертаваше скритото зад тях човешко моделиране, великата търговска тайна на Америка. Иначе човешката глина е горе-долу същата. Но ако нашата гимназия работи с един калъп, то тяхната работи с точно обратния.
Затова американците са си проснали чергата върху целия глобус, а ние все се бутаме в тясното. Да вземем трагедията в „Индиго“ – подкарана от националния инстинкт, детска тълпа се набута в едно тясно заледено стълбище и се из-помачка. За нас урокът се свежда до това да накажем виновните.

Read the rest of this entry →

преди два месеца правителството се биеше в гърдите, как ще регулира плащанията под и над масите в болниците, как ще смъкне тарифите на услугите.
речено – сторено: максимум 350 лева за избор на екип при раждане. болниците приеха тавана от 350 лева, но не се спряха, а увеличиха останалите услуги, за да имат все пак някаква компенсация от „ниската“ тарифа.
всяко чудо за „три дни“! по-миналата седмица Министерски съвет прие и на 12.07.2011г. в Държавен Вестник излезнаха новите цени за избор на лекар и екип:

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 191
ОТ 5 ЮЛИ 2011 Г.
за изменение и допълнение на Наредбата за
осъществяване правото на достъп до меди-
цинска помощ, приета с Постановление № 119
на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ,
бр. 45 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 57 от 2007 г.,
бр. 1 от 2009 г. и бр. 5 от 2011 г.)
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
П О С ТА Н О В И :
§ 1. В чл. 25, ал. 3, изречение второ думи-
те „и нейната цена“ и запетаята след тях се
заличават.
§ 2. В чл. 28 след думата „интервенция“ се
поставя запетая и се добавя „манипулация“ .
§ 3. В чл. 30 ал. 1 се изменя така:
„(1) Информацията по чл. 3, т. 5 в частта
є относно цените за избор на лекар/екип за-
дължително съдържа и максималните цени за
този избор, определени с наредбата.“
§ 4. В чл. 31 се правят следните изменения
и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Болниците определят цената за избор
на лекар/екип за конкретна дейност по чл. 28,
като цената за избор на лекар не може да над-
хвърля 500 лв., а за избор на екип – 900 лв.“

http://thenews.bg/images/stories/PDF/53_11.pdf

директорите на болниците не се чудиха дълго какво да правят, цели седем дни си блъскаха главите над въпроса – „да бъде, или да не бъде?“.

от днес новите цени в повечето болници са факт, включително и там където изражда моят доктор.
предполагам се досещате, че останалите услуги си остават с по-високите цени. е, някоя от болниците може и да коригира нещичко, а и да не приема тавана от 900лв., знае ли човек?

сега някой ще каже – „едно време жените как са раждали? да не би да са си избирали мястото и доктора? какви са тези глезотии!“

може и да са глезотии, но моят живот и животът на детето в утробата ми нямат цена и аз съм тази, която ще реши в чии ръце да ги поверя.

тъжното е, че болниците масово вдигат цените на услугите, но условията в отделенията не се променят. времето там е замряло преди години.

/автор : Дончо Цончев/

 Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката “малък коментар” – дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно – на тях оставяме света. Този път въпросът е: “Какво е селянин?”
Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните.
Момченце: Те са, които отиват в затвора.
Те са глупави, мръсни – продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари.

Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това. Аз пък поглеждам към масата.
Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук. Мисля си откъде иде всичко това.
Опитвам се да не се гневя. Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) – виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми. Чувам: “Жетва е сега, пейте робини.” С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача. Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края – режат лицето ми и потта силно люти.
Порасъл съм под една картина у дома, наречена “Градушка”. Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза – моли се на Бога да пощади хляба за челядта. Край тази картина баща ми обичаше да рецитира “Градушка” на Яворов.
Виждам лелки, стринки, каки – наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце. Кърмещи като във великото платно “На нивата”. Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките – като в картините на Майстора.
Read the rest of this entry →

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали затова, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича „автентичност“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това „признание“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това „зрелост“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това „увереност в себе си“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това „простота“.

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм“. Сега го наричам „любов към самия себе си“.

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е „скромност“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация“.

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето“.

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: „Това е животът!“

Чарли Чаплин

Нека Слънцето не спира да огрява лицето ти и пътя напред, мила Дени!

Ти успя!

Майчице, за теб: поклон! :-* [hug]

20.03.2009   Дени – ALL   0:1   Ами, сега?

27.04.2009   Дени – ALL   1:0   Галактическата победа

09. 2009      Дени – ALL   1:0     “Превъзходен костен мозък!” – каза др. Спасова

12.2009       Дени – ALL    1:0     странна работа, ‘ма хубава

2010         Дени – ALL    1:0      просто усмивка … и кошмари

20.03.2011  Дени – ALL   1:0

Мислех така да го оставя. За мене датите и статиите говорят всичко. Днес четох разказ на една друга майка, която е нямала нашия късмет. Изби ми херпес от прочетеното. Две години се пазех и умишлено не четях нищо никъде, за да се предпазя, иначе щях да полудея съвсем. Отделно познавам и други, които също нямаха този шанс да дочакат края на терапията и да кажат с леко отпуснато сърце – ‘свърши се!’
Веднъж, когато си се докоснал до смъртта по един или друг начин, осъзнаваш колко е ценен животът. Осъзнаваш колко са ценни хората. Осъзнаваш горчиво как с лека ръка, безотговорно пилееш това, което ти е подарено. Това, което е най-ценното. Това, което не си заслужил, но го имаш по милост. Животът ти. Живот, който разпиляваме всеки ден в напразни надежди, в глупави маловажни спорове за имоти, храни, дрехи, разпиляно его, а забравяме да се радваме на това, което имаме тук и сега. Оценяваме щастието си, любовта си, човекът до нас, децата ни, родителите ни, приятелите ни едва тогава, когато или сме на път да ги загубим, или, уви, вече сме загубили. Тогава се втурваш през глава да търсиш, да искаш да обърнеш света, да се сближиш, да наваксаш … жалка картинка … сме понякога хората, но имаме шанс да се поправим …

Моето дете победи левкемията Както и преди съм писала – с много рев, с много викане, с много каканизане … Тя, практически, се научи да говори в болницата. Като ‘не’ и ‘моля’ ги доусъвършенства там. Трудно ми е да говоря сериозно за това. Свикнала съм, някак, всичко да обръщам към веселата страна. И сега силно ме влече нататък … Явно е некъв бъг … Та, ухааа, ехааа … Дени победи! Боже, толкова емоции и реакции изкачат в главата ми от “ALL bite the dust!” до дивашко скачане и викане с нечленоразделни звуци. Много съм задобряла на тях в контактите ми с хлапетата. Това преминава към в началото тихо, кротко, напоително сълзоотделяне до бурен разтърсващ рев, който и да ме питате що, и аз нема да имам логичен отговор. Много емоции, другари, много нещо. За две години дъщеря ми порасна и постоянно се хващам, че си повтарям мантрично,  за да не я ошамаря: “тя е на 4, тя е дете, тя е на 4, тя е дете”, взимайки я постоянно за голямо човешко същество, което не е и което аз едва ли някога ще бъда. Дъщеря ни ни научи на толкова ценни уроци, които ние и да ни ги напишеш на челата с червен молив, пак трудно бихме усвоили.

продължава…

автор: неизвестен

Преди да стана майка спях толкова колкото поискам и никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна.
Миех си зъбите и се сресвах всеки ден. Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа.

Преди да стана майка чистех веднъж в седмицата. Можех да режа домати за салата, но не и да готвя пиле фрикасе и още поне двайсет вида манджи, които да стават и за децата, да меся питка „слънце“ за прощъпулник. В 5 часа сутринта.
Не знаех, че ако аз ям марула, съдържимото в памперса ще имавид на пюре от спанак.
Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни.
Не бях чувала думите „манту“, „коластра“, „дефтерит“.

До преди да стана майка никой не се е осмелявал да повръща върху мен.
Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, неми е дъвкал пръстите.
Oще по-малко съм си представяла как някой смуче циците мипочти денонощно и ме ползва за залъгалка. Ха, опитай се да изтръгнеш пиявица! Гладна.

Напълно контролирах разума и мислите си.
Спях нощем. Имах време да сънувам.
Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разкритие, ден преди да родя, ще правя формички в пясъка.

Read the rest of this entry →

Пипи, тръгнах да оставям коментар на твоето „Раждане с любов и мъдрост“, но понеже нещо се отплеснах, коментара е във вид на пост

много хубаво си го написала и напълно съм съгласна с теб.

не съм съгласна с това, че раждането е нещо, което се забравя. е, мога да говоря от собствен опит, разбира се, нямам идея дали с всички е така 🙂 но със сигурност мога да ти кажа:

раждането го помня и ще продължавам да го помня! (въпреки, че батето продължава да ме репликира: нищо не помниш, нали бях там и знам ) забравила съм болката и то по-скоро не съм я забравила, ами тя сама избяга някъде много надълбоко в мен, точно в момента, в който Ния се появи на бял свят. усетих нещо, което няма как да опиша с думи. нещо много приличащо на облекчение. странно, ново, невероятно чувство!

Read the rest of this entry →

без да съм се съгласявала или някой да ме е канил, просто няма как да пропусна участието си в Карнавала Женско царство – Кое ми харесва в това, да съм жена подет от Мис Бу.

кое му е хубавото на това, че съм жена? какво точно на мен ми харесва?  – „мисли, мисли, мисли?!“ (цитирайки нашата малка дъщеря)

много неща, а и още повече като прочетох няколко отговора, съвсем зациклих и се чудя какво да изредя. защото лично за мен плюсовете, които е изредила Бу (а карикатурата е уникална!!!) и дудненията на deni4ero, идеално се припокриват с моите виждания по плюсовете на женския пол и с моята същност
прочетох и denia, която има малко по-друго виждане на нещата. ще ми е интересно да прочета още мнения по въпроса.

и все пак. дали има нещо друго, нещо заради което изключително съм щастлива, че не съм мъж?!

аз съм привилегирована. не само, че съм жена, но съм и блондинка по рождение! какво по-хубаво от това. винаги си имам оправдание, ако направя някоя глупост, каквато и да е   

най-обичам да изненадвам шофьорите от мъжки пол с шофьорските си умения. милите. идва им в повече, когато някаква си блондинка зад волана ги изреже на светофара.

харесва ми и това, че мога да върша „мъжка“ работа, без да ме е срам от факта. (не е нужно да изброявам, нали? 😀 ) 

НО нещото, което е на първо място и нещото, заради което си струва да изтърпиш и всичките неразположения на женския пол е създаването на нов живот. магията, която само едно женско тяло може да сътвори. магията, която само една жена може да усети.

магията „- МАМА!“ и усещането, което ме изпълва чувайки тази дума произнесена от устата на дъщеря ни. всичко останало, „положително“ или „отрицателно“ остава на заден план.

**********

Read the rest of this entry →

искам да споделя една истинска история, разказана от van444eto на „тортените“ дами.
история с поука. история-приказка за родители:

„КОЙТО ПЛАЩА, ТОЙ ПОРЪЧВА МУЗИКАТА“
Преди известно време ми звъни напълно непозната дама. Някъде си ми напипала албума и иска да поръча торта за 10 годишната си дъщеря. Девойката си е избрала самичка дизайна. Чудесно!Появяват се те двете. Дамата идеално изглеждаща, поддържана жена, хлапето разкошно момиченце с големи като маслини очички и стреснато изражение. Подавам му ръка, представя ми се то и се започва едно мълчание. Не му задавам тъпите стандартни въпроси: Кой клас си, слушаш ли мама, имаш ли си куче, кой е любимия ти предмет в у-ще…… Помълчахме си малко с нея, а мамата не спира да обяснява как детето си избрало торта, но тя не била сигурна че това е правилния избор. Повдигам едната вежда и питам хлапето:
– Как си представяш тортата? Имаш ли идея?
– Имам. Нарисувала съм си я. – казва хлапето и вади едно листче, сгънато на 54 части.
Мамата дърпа листчето от ръцете и започва да го разгъва, изглажда и да нарежда:
Read the rest of this entry →

сещате ли се за наносниците? или възглавничките? или както и да се казват онези неща, които подпират очилата върху носа на човек.

та, Ния от година и няколко месеца носи очила. налага се. силно се надяваме, че няма да е задълго.

за трети път ни се налага да подменим тези наносници. все пак говорим за дете на три годинки. самите рамки имам чувството, че са от каучук, как още не са се раздробили в ръцете ни, нямам идея.

днес влезнах в ЧЕТИРИ оптики. в тях успях да намеря ЕДИН наносник. подменихме счупения, който за нищо не става. другия, подлепен с подръчни материали от дядото, все още може да даяни.

интересното е, че второто подменяне на тези възглавнички се случи в Пловдив, при това в първата оптика, която посетих. два дни преди това обикалях оптиките в София и бях ударила на камък.

да уточня – говоря за наносници за детски очила, които са два пъти по-малки и къси от нормалните.

та такива ми ти работи.