сещате ли се за наносниците? или възглавничките? или както и да се казват онези неща, които подпират очилата върху носа на човек.
та, Ния от година и няколко месеца носи очила. налага се. силно се надяваме, че няма да е задълго.
за трети път ни се налага да подменим тези наносници. все пак говорим за дете на три годинки. самите рамки имам чувството, че са от каучук, как още не са се раздробили в ръцете ни, нямам идея.
днес влезнах в ЧЕТИРИ оптики. в тях успях да намеря ЕДИН наносник. подменихме счупения, който за нищо не става. другия, подлепен с подръчни материали от дядото, все още може да даяни.
интересното е, че второто подменяне на тези възглавнички се случи в Пловдив, при това в първата оптика, която посетих. два дни преди това обикалях оптиките в София и бях ударила на камък.
да уточня – говоря за наносници за детски очила, които са два пъти по-малки и къси от нормалните.
та такива ми ти работи.
mikiblue.com 
Някога имаше във вестник „Стършел“ рубрика под името „Помощ, обслужват ни!“. Според мен – все така е актуална.
винаги ще е актуална, за съжаление…
И на мен ми се наложи да сменям моите – в София не успях и затова ги пращах в Хасково. Там са ми сменили не само счупения, а и двата – за да са еднакви. Моето си обяснение е, че искат да те накарат да си купиш нови очила- дано да бъркам…
не, не, наистина няма, защото мацките в оптиките винаги са били много любезни, всъщност. обикновено вадят кутийките пълни с таквиз неща и започваме заедно да ровим и търсим
проблема е при заявките и зареждането на тези консумативи.
а очилата сме решили да ги сменяме по ред причини, но другия месец 🙂
Да изберете най-хубавите очила и да ги ползвате кратко 🙂
истината е, че те искат да махнеш с ръка и вместо да дадеш 50 стинки за нови наносници, да ръснеш едни сто кинта за нови очила. това съм го отиграл в „полароид“, които ремонти не извършват и резервни частурки нямат. само че тук говорим за здравеопазване, не за слънчеви очила (които също са здравеопазване, като се замислиш).
тъпото е, че ние в момента нямаме сто кинта за нови очила. другия месец ще заделим, но сега нямаме. което автоматично означава, че заради търговските интереси на разни фирми детето ни няма да се лекува. което нещо май мноого ме дразни!!
Искат, искат да махнеш с ръка и да си купиш нов продукт, и аз съм на същото мнение (затова и не поръчват части). Преди Коледа ни се счупи старият боен Canon. Във фирмения сервиз в “Младост 1” ни предложиха да го поправят срещу 120 лв. Естествено, при такава цена бяхме склонни да си купим нов. Обаче след кратко издирване намерихме леля Веси – знаехме я отпреди, но се беше преместила – в едно фотостудио на “Дондуков” и тя го поправи срещу 70 лв., халал да са й.
Pingback: БОЛКА в гърлото? « mikiblue