Monthly Archives: октомври 2007

блого-торта „миш-маш“

Стандартен

торта миш-маш (1)напоследък за най-различни ястия използвам рецепти от готварската книга на bg-mamma. има невероятни неща, ценни съвети и страхотни идеи.

от една рецепта взех продуктите за блат, от друга рецепта взех продуктите за мус за пълнеж на торти. добавих мъничко фантазия от мен и се получи сладък миш-маш.

Пандишпанов блат (от natalyna)

за 26/28 см форма (използвах най-обикновена тава, ~28см диаметър)

6 яйца
180г захар
160г пресято брашно

Подготвяте формата, като я намазвате с масло и посипете с брашно или грис.
Разделят се белтъци и жълтъци, като първо се разбиват белтъците на гъст сняг. После се разбиват жълтъците и захарта на пяна. Прибавят се постепенно белтъците, като вече се бърка леко с дървена лъжица. Накрая към въздушната смес, леко се забърква пресятото брашно.

Пече се в предварително загрята фурна – при горен и долен огрев, тавата се слага на най-ниското ниво и се пече на 170-180 C, при фурна с горещ въздух(вентилатор) на второ ниво от долу на горе на 160-170 C, за около 30-40 мин.
Приготвения блат се реже на две или три.

Read the rest of this entry

Честит Рожден Ден, simply(blog)blue!

Стандартен

дали годинките на блоговете имат нещо общо с годинките на кучетата спрямо човешките годинки? съмнявам се :mrgreen:

все пак да отбележим подобаващо 1-та годинка на моят блог – хип, хип, ура!

точно преди 1 година, добри приятели, почти на сила, но не съвсем, ме изнудиха да си направя блог. речено-сторено. аз лично не съм много доволна от постигнатото. поради липса на време, поради липса на настроение, поради липса на муза или поради липса на някакво оправдание, блога не е точно това, което бих искала. разбира се, че си го харесвам и обичам, но определено има какво още да се желае и над какво да работя. времето е пред мен.

Благодаря за всеки един коментар оставен тук.

хич и не си мислете, че ще обещая най-тържествено да пиша повече. но все пак ще се постарая блогчето ми да не хваща паяжини. редовно ще ги почиствам :mrgreen:

тъй като това си е истински РД, мисля да спретна някоя торта или сладкиш. после ще почерпя, но не обещавам, разбира се.

PS дори се оказа, че съм попаднала в класацията „Топ 100 на българските блогове“. това определено ме изненада 😀

***

Стандартен

… През ноща не съм усетил кога е тръгнал. Измъкнал се е безшумно. Когато го настигнах, вървеше решително и бързо. Каза ми само:
– А, ти си тук…
И ме хвана за ръката. Но още се измъчваше:
– Сбърка, че дойде. Ще ти бъде тежко. Ще изглеждам мъртъв, но няма а е вярно…
Аз мълчах.
– Разбираш ли. Много е далече. Не мога да взема това тяло. Много е тежко.
Аз мълчах.
– Но то ще е като стара изоставена черупка. В старите черупки няма нищо тъжно…
Аз мълчах.
Той малко се обезсърчи. Но направи още едно усилие:
– Знаеш ли, ще бъде приятно. Аз също ще гледам звездите. Всички звезди ще бъдат кладенци с ръждясъл чекрък… Всички звезди ще ми дават вода…
Аз мълчах.
– Ще бъде толкова забавно! Ти ще имаш петстотин милиона звънчета, аз ще имам петстотин милиона извора…
Сега и той млъкна, защото плачеше….

– Тук е. Остави ме да направя сам една крачка…
И седна, защото го беше страх…

http://malkiqtprinc.atspace.com/

***

Криско, звездичке, бъди щастлив там, където си и знай, че винаги ще бъдеш в мислите и сърцата ни, както и всички останали мъничета, които никога няма да порастнат…

звезда

Стандартен

… Но той не отговори. Каза ми:
– Това, което е важно, не може да се види…
– Разбира се…
– Както с цветето. Ако обичаш едно цвете, което се намира на една звезда, е сладко да гледаш нощем небето. Всички звезди са цветя.
– Разбира се…
– Както с водата. Тази, която ти ми даде, беше като музика заради чекръка и въжето… помниш ли… беше хубава.
– Разбира се…
– Нощем ще гледаш звздите. При мен всичко е съвсем мъничко и затова не мога да ти покажа моята. Така е по-добре. За теб моята звезда ще бъде една от звездите… Тогава ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди… Всички те ще бъдат твои приятелки. Освен това ще ти подаря нещо…
Той пак се засмя.
– Ах, мъничък мой, мъничък мой, обичам да слушам този смях!
– Тъкмо това ще бъде моят подарък… ще бъде както с водата…
– Какво искаш да кажеш?
– Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. За учениците те са проблем. За моя бизнесмен бяха злато. Но всички тези звезди мълчат. А ти ще имаш звезди, каквито няма никой друг…
– Какво искаш да кажеш?
– Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!
И пак се засмя.
– И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен. И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие… И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: „Да, звездите винаги ме карат да се смея!“ И ще те помислят за луд. Ще ти изиграя много лош номер…
И пак се засмя.
– Ще бъде все едно, че вместо звезди съм ти дал цял куп малки звънчета, които знаят да се смеят…

http://malkiqtprinc.atspace.com/

***
Криско си отиде… почивай в мир мъничко ангелче… вече си на по-добро място, без болка… много сили и кураж на мама, татко, кака и батко…

Рила, 2-ри ден (2)

Стандартен

обещала съм продължение и снимки от разходката ни в Рила.
благополучно успяхме да стигнем до хижа Мальовица. там хапнахме, пийнахме топли бульонче и чай, почерпихме една прекрасна голяма топка козина със залък лакомство, поговорихме си с новите стопани за невероятната промяна, ремонта и обновяването на хижата, споменахме и предишния съдържател… така отпочинали, нахранени и събрали слънчеви лъчи поехме към върха или по-точно към първа тераса. така и не стигнахме до втора тераса, камо ли до в.Мальовица. обещахме си скоро да има следващ път и да заведем Ния до това приказно място. и разбира се, тогава да бъдем подходящо екипирани :mrgreen:

Read the rest of this entry

молиФче

Стандартен

скъпа приятелко Ани, желая(ем) ти от все сърце много здраве, усмивки, слънце и винаги любимите ти хора да са до теб!

нека само обич топли твоите очи,
нека слънцето огрява дните ти с лъчи,
здравето да ти е спътник всеки ден и
100 години да празнуваш рождения си ден!

ябълков пай

Стандартен

докато татито ни майстореше пилешка супичка и кашичка от пиле, аз успях набързо да спретна един пай от ябълки. не съм сигурна дали това е най-сполучливата рецепта, а и все още не съм го опитала :mrgreen: но все пак може да пробвате и вие, става лесно и бързо:

apple-pie 4 яйца, 1/2 ч.ч.пудра захар, 1/2 ч.ч.брашно, 5 ябълки, 1ч.л. канела, сода

яйцата и захарта се разбиват, докато започнат да се образуват мехури, след което при непрекъснато разбъркване са прибавя брашното + содата.

почистените от кората и семето ябълки се настъргват и разстилат на дъното на намазана с мазнина форма/тава и се поръсват с канелата. върху тях се изсипва тестото.

сладкишът се пече до зачервяване (аз го пекох 40-45 мин на 200 градуса ). обръща се и се поръсва с пудра захар.

да ви е сладко 🙂

цвят за разкош

Стандартен

хайде и аз да не остана по-назад от парковите разходки на Мишел и Пипилота Ментолка и ще споделя още една снимка от „ваканцията“ ни в Рила:

горско-планинска малина

моделът беше много вкусен (не издържах на изкушението) 😀