Ани най-сетне позабърса паяжините в блога си със страхотни рисунки, което ме зарадва и може би мотивира да намеря повече време за моето си местенце 😉
уверете се сами каква зарибявка е Scribbler. дори аз, която съм скарана с рисуването, успях да надраскам няколко неща:
Една вкусна и сладка изложба вече е в миналото и който не я посети може само да съжалява 😉 Щастлива съм, че участвах в това мероприятие, макар и символично. За мен е чест, че познавам авторките и съм част от отбора 🙂 Вярвам, че това ще бъде началото на много такива изложби!
Ето и скромен репортаж в снимки от първия ден на първата захарна изложба в България състояла се в Руския културно информационен център на ул. „Шипка“ №34 в София. Изложба на бутикови торти, фигури и цветя от захарно тесто, кексчета и сладки украсени със захарно тесто. Всеки един от експонатите може да бъде закупен, като всички събрани средства ще бъдат предоставени на Движение на Българските Майки и дарени за проекта, изпълняван в полза на децата от ДМСГД „Света Параскева“.
Read the rest of this entry
Заповядайте, приятели,
заедно да се насладим на една цветна и вкусна изложба! 🙂
Къде са границите на творчеството от захар?
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали затова, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича „автентичност“.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това „признание“.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това „зрелост“.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това „увереност в себе си“.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това „простота“.
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм“. Сега го наричам „любов към самия себе си“.
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е „скромност“.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация“.
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето“.
Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: „Това е животът!“
ето и отговора на ТАЗИ загадка 
детето нарисува и подреди яйцата по този начин:
ТАТИ, НИЯ и МАМА (Ния винаги е между мама и тати 😉 )
на тати бодлите са видни, мама не е ясно защо е плешива, със слушалки и се плези, а Ния освен слушалки с които слуша Матилда
си има и мнооооооого коса, естествено:
ха сега да ви видя, дали ще успеете да разгадаете следната загадка:
кой кой е? 😛
представям ви семейство Христови:
не съм забравила, само отлагах. 😀 ще ви покажа и втората торта от Тортеното предизвикателство, това беше първата.
петиция Обратно на Димитър Атанасов в Мюзик Айдъл – едва ли ще помогне, но все пак няма и да ни навреди да гласуваме 😉
а за какво става на въпрос? ами ето за какво:
по хубаво от батето няма как да го напиша, това е факт.
поради тази причина копирам поста му, като давам и линк към него:
„гледам си аз мюзик айдълите ни и не мога да се начудя: туй предаване за какво е – за подкрепа на некадърните ли, за подкрепа на комплексираните ли, за подкрепа на пострадалите от домашно насилие ли, за евтина реклама на батебойковци ли или за търсене на млади таланти?
ясно ми е, че бтв е частна медия и се издържа изключително от приходи – от реклама, от смс-и, от високи рейтинги.. ама… може ли в едно предаване да има едно талантливо момче и да вземат да го изгонят?!?
аз имена не помня. дати също. но помня, че имаше едно момче, което свиреше перфектно на пиано и пееше също толкова добре. в условията на жестока конкуренция това момче имаше благородството и мъжеството да помогне на свой пряк конкурент.
не знам защо, но това момче ми напомни за ранните години на алън парсън.
към журито имам следните слова:
маро, ти колкото и да се помпаш – световна звезда не можеш да станеш, батюото. непреходни световни звезди са тази, тази, тази, тази… нищо, че са грозни, увиснали и дебели, кльощави и плоскогъзи. а ти си си просто мара отварачката и не виждам откъде тая смелост и кураж да режеш значително по-способните от тебе. някой си не ти бил симпатичен, не докосвал женското в тебе… ми я ги виж тези, виж го тоя и тоя, тоя… и кой от тези ..ъъ.. красавци най-страстно разпалва жената в тебе? щото това са стожерите на съвременната музика. нищо че не разпалват женското ти.
дони, фънки… вие сте задници. то хубаво, че имате ограничения от формата, ама не може пък да нямате съвсем никакъв глас, това не го вярвам. подбрахте добри деца, спор няма, за циганите не ви се сърдя, за част от македонците също, ама КАК СИ ПОЗВОЛИХТЕ ДА РАЗОЧАРОВАТЕ И, НАЙ-ТЪПОТО ОТ ВАША СТРАНА – ДА ИЗПУСНЕТЕ ТОВА МОМЧЕ?
от нета разбрах само, че се казва Митко и е от Бургас.
перфектен си, батюото, не им обръщай никакво внимание на тия, давай напред. вярвам, че ще сътвориш чудеса!“
аз освен да добавя едно Поклон доземи, нищо друго не ми остава.
дойде ред и на 3-тото Тортено предизвикателство – февруари 2009г. това бяха 1-вото и 2-тото
този път темата беше „сезони“. аз пак успях да спретна две торти, просто така се получи. почти съм доволна, доста неща не успях да направя добре и така както исках, но следващия път ще е по-добре. 😆 (определено не си прося хвалби 😉 )
ето и рецептата за първата торта:
mikiblue.com 