Томи и Аника, естествено, ходеха на училище. В осем часа всяка сутрин тръгваха хванати за ръка, с книжките под мишница.

По това време Пипи обикновено чистеше коня си или обличаше Господин Нилсон в малкото му костюмче, или пък правеше утринната си гимнастика, което ставаше по следния начин: Пипи заставаше изпъната като струна насред пода и скачаше четиридесет и три пъти един след друг, като се премяташе във въздуха. После сядаше върху масата в кухнята и си закусваше най-спокойно с голяма чаша кафе и сандвич със сирене.

Винаги когато поемаха към училище, Томи и Аника поглеждаха с копнеж към Вила Вилекула. Как биха предпочели да си поиграят с Пипи! Ако поне и Пипи ходеше на училище, щеше да бъде по-поносимо.

Read the rest of this entry →

батето е на ергенско парти и уикеда ще му свирят на уше, дето се казва.
други се чудят да ходят ли да слушат пиф или да си стоят у дома 😆
а диването спи.

да живее YouTube.

Read the rest of this entry →

В градчето скоро се разчу, че едно момиченце на девет години живее само във Вила Вилекула. Леличките и чичковците в града решиха, че това е съвсем неуместно. Та нали всички деца трябва да си имат някого, който да ги поучава; всички деца трябва да ходят на училище и да учат таблицата за умножение. И затова леличките и чичковците решиха, че малкото момиче от Вила Вилекула трябва веднага да се изпрати в детски дом.

Един хубав следобед Пипи беше поканила Томи и Аника на кафе и курабийки. Тя поднесе кафето на стълбата, която водеше към верандата. Там беше слънчево и приятно, а в градината ухаеха всички цветя. От време на време конят подаваше глава, за да го почерпят с курабийка.

Read the rest of this entry →

На другата сутрин Аника се събуди рано. Тя бързо скочи от леглото и отиде босичка при Томи.

— Събуди се, Томи — задърпа го тя за ръката. — Ставай да вървим при смешното момиче с големите обувки!

Томи веднага се ококори.

— Още докато спях, знаех, че днес ще стане нещо весело, макар да не се сещах точно какво — каза той, като се изхулваше от пижамата си.

След това двамата се втурнаха в банята. Измиха си лицата и зъбите много по-бързо от друг път, облякоха се чевръсто и весело и цял час по-рано, отколкото ги очакваше майка им, спуснаха се от горния етаж по парапета на стълбата и се приземиха до наредената за закуска маса. Седнаха и завикаха, че искат тутакси млякото си с какао.

Read the rest of this entry →

Скъпи приятели,
при вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета — Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света. Стига да поиска, тя може да вдигне коня с едната си ръка. Освен това е и богата — има цяла торба, пълна със златни парички. Всеки ден Пипи, Томи и Аника играят заедно. В тази книга вие ще научите за всички приключения, които тримата изживяват.

Астрид Линдгрен

В покрайнините на малкото градче имаше една запустяла градина. Сред градината се издигаше стара къща, а в къщата живееше Пипи Дългото чорапче. Тя беше на девет години и живееше тук сам-самичка. Нямаше нито майка, нито татко — нещо, което всъщност беше много хубаво, защото никой не й казваше да си ляга тъкмо когато й беше най-весело, или пък да гълта рибено масло, когато й се ядяха бонбони.

Read the rest of this entry →

26.08.2008 09:08

27.08.2008 07:57

искам да споделя една шоколадова рецепта за кекс, която си „откраднах“ преди време от форума на бг-мамма.

необходими продукти
280гр масло (сложих 250гр, 1 голям пакет)
250гр захар
1бр. ванилия
4бр. яйца (сложих 3бр, просто нямах повече)
1 щипка сол
между 230 и 300гр. шоколад (сложих 200гр натурален)
400гр брашно
1 пакетче бакпулвер
150мл прясно мляко

маслото, захарта, ванилията, жълтъците и солта се разбиват много добре. разтопеният на водна баня шоколад се прибавя към сместа. смесваме брашното и бакпулвера и редувайки с млякото, прибавяме към шоколадовата смес. накрая се добавят и белтъците, разбити на сняг (при белтъците разбърках внимателно с дървена лъжица). сместа се получава много гъста, не като на обикновения кекс. затова накрая, при добавянето на брашното вече разбивах с приставките за тесто на миксера.
пекох при предварително загряна фурна на 180°С, на горен и долен реотан, БЕЗ вентилатор, на второто ниво отдолу нагоре. използвах тортена разкопчаваща форма, намазах с мазнина и поръсих с брашно, за около 45 минути беше готов.
задължително изчакайте готовия кекс да изстине напълно, преди да извадите от формата и разрежете.

получи се много пухкав и крехък кекс, топящ се в устата 😀 а пък, ако имате и кисело мляко, комбинацията е убийствена

Жълтурчето си няма друга работа и ме набута в некъв заплетен сериал със сценарист vilford. ама младите са така, нямат си друга работа и се чудят как да си запълват времето 😛

1. има двама виновници за това този блог да съществува. ще ги посоча с пръст, един по един – Ани и Мишел 🙂 първоначално се дърпах, но не много. името беше ясно, очите ми едните са много големи, сини… та името беше измислено НО за жалост беше заето, наложи се да избера друго. трябваше да мисля бързо, щото можеше и да размисля накрая. ясно е какво измислих, Simply Red помогнаха. 😀 поне за мен е редно името на блога да се използва и като никнейм. освен в случаите, когато(ако) използваш истинското си име. няма как да знам дали първоначалните идеи са се променили, щото не е имало такива.

по първа точка толкова.

2. ще ми бъде интересно, ако някой си направи труда да ми остави коментар как си ме представя или представял. аз пък ще се въздържа от такива бележки обикновено със самите си коментари в различните блогове (в това число и моя) показвам какво ми е отношението и впечатлението от/към човекЪт 🙂 точка.

3. аз пък ще „освободя“ трима от правото да участват (освен, ако сами не решат, че неправомерно са освободени от това им право ). освобождавам батето от тази чест, щото не ми се иска да му развалям настроението преди сън, а и до някъде той е отговорил на част от питанките тук. освобождавам от същата чест и вторите двама, които споменавам в това писание (но пък и на тях давам правото да размислят) тук следва точка, но преди нея има още една видна личност, която НЕосвобождавам от правото на отговор и съвсем скоро очакам пълен доклад от нея.

аз казах. хау!

подходяща рецепта за малки деца 🙂

необходими продукти
1ч.ч ориз (200мл чаша = 220гр ориз)
2ч.ч. вода (400мл)
1л. сварено пр.мляко
мед
ванилия
(канела)

слага се измития ориз да ври с водата на котлона. отделно се кипва млякото с мед на вкус. след като ориза се надуе и изври водата добавяме към горещото мляко. оставя се да поври на слаб огън 10-на минути, след което се добавя ванилията и се маха от котлона. разлива се в купички и по желание се поръсва с канела. колкото е по-течно, толкова по-добре. след изстиване ориза набъбва още и десерта се сгъстява.

когато правя по-малко количество съотношението ориз/вода е 1/3 🙂

историята на едно момче:

Понякога, когато въздухът е кристално чист и видимостта идеална отивам на едно самотно място до езерото Клинтън, за да се вгледам необезпокояван в огромните, загадъчни каньони обвили планината Брадли и да се запитам отново какви ли древни тайни крият мрачните им сенки. Под тях като хладнокръвно, търсещо плячката си влечуго се вие долината Шрьотер. Но днес гледката, която ме е вълнувала толкова често през годините, отнася мислите ми към малкия, пет годишен Лопепе. В края на краищата нали самият той, днес – осемнайсет години по-късно твърди, че често е обичал да се вглежда със страхопочитание в абсолютно същите хипнотизиращи пейзажи.

Питам се какви ли мисли са минавали през чистото му, невинно съзнание? Децата имат уникалната дарба да виждат света през неопетнена от цинизъм и логика призма. Наивните им въпроси често са меко казано трогателни. Как да отговориш на дъщеря си когато излита за пръв път със самолет и те пита кога ще станем малки? Забелязала била че самолетите се смаляват след като излетят от земята и преценила, че всичко в тях също било трябвало да стане пo-малко. Наскоро и синът ми успя да ме озадачи с култов въпрос: Kолко е стара буквата „г“? Друга зашеметяваща загадка родена от неговото съзнание е въпросът: от кой отбор е Господ? Единственото което успях да му кажа е, че във всички случаи не е от Англия.

Read the rest of this entry →