със стара дата:

разговор между една баба и Ния:
– дойде ли щъркела?
– какъв щъркел?
– ами този дето носи бебетата?
– ааа нашето бебе, мама ще го ражда!!!

– мамо, какво е това?

– пожарогасител.

– пожарокисел?!

________________

ния възмутена се обръща към баща си:

– това седи на другата маса! защо ми го хвърли на дивана?! точка по въпроса. (става въпрос за една кутия със салфетки, която баща й подава с обяснението, че сополите се духат в салфетка, а не в кърпата за бърсане на ръце)

________________

ния се катери върху стол (по-точно върху краката на стол с колелца), подхлъзва се и пада. удря си брадата на ръба на масата. рев, сълзи, сополи. след малко пак започва да се катери.

– Ния, ако продължаваш пак ще се удариш. това ли искаш?

– мааамоо, мързи ме да се ударям..

________________

– ако нямаш парички и със стотинки може да ми купиш нещо!

___________
ниини лафове (поредица) –6

– тати ела да видиш. ела. в моята стая вече е изгряло слънцето и вече може да ходим на море!
– ти нали не обичаше морето?
– аз обичам морето. обичам да ходя на плаж. вече съм голяма и мога сама да се справя. татковците приличат на рибки, защото скачате като рибките. или като акули.
___________

– мамо ще ми приготвиш ли нескуик, за да се успокоя от капките?

___________

– тати, съжалявам, но тези солети са само за мен.

Read the rest of this entry →

– за да копаем с лопати трябва да долетим със самолет.

___________

Ния към баща си:
– ще ти сложим и една коса, за да нямаш бодли и да не те боцка.

___________

– мия си зъбите преди сън, за да са ми здрави и хубави, и за да мога да отида на море, че с мръсни зъби не се ходи на море.

___________
ниини лафове (поредица) – 4

спъвайки се в кабела на телефона, който съм оставила да се зарежда, Ния ме поглежда възмутено и казва:

– ама, мамоо, не мога да ходя правилно, виж как си си сложила телефона?! (говорейки вдига gsm от земята и го поставя обратно на масичката) виж как паднах и се пребих!

…………

Read the rest of this entry →

– и утре като стане събота и неделя ще ходим ли на море?

– на море се ходи през лятото.

– добре, утре като стане лято ще ходим ли на море?

…………

„мамо, искам да си имам сестриче!“

след един ден – „мамо, искам да си имам батко!“

а след още един ден:

„мамо, аз вече имам ли братче? или сестриче?!“

…………

„подреждайки“ косата ми с ръчички и гледайки ме влюбено, ния отбеляза:

– мамо и като станеш булка…

– аз вече съм била булка..

– дааа, когато ти живях в коремчето (усмихвайки се и клатейки глава)
___________
ниини лафове (поредица) – 2

__________

– мамо, ела. забравих нещо да ти кажа.
– какво?
– мамо, много те обичам..
– и аз много те обичам, но сега е време за сън.
– лека нощ, мамо..
– лека нощ..

пътуваме в колата към чичо Любо (педиатъра на Ния) и си говорим. по-точно Ния говори, а аз кимам, съгласявам се и отговарям. ето една малка част от разговора:

спрели сме на един светофар.
– мамо какво е това?
поглеждам: – банички.
– а това?
– кифли.
– това, това?
– реклама на магазина в който продават банички, кифли и други закуски.
– защо? (това е въпроса на мода. по всяко време и непрекъснато се задава)
– защото… защото защо завършва на „О“ (така се измъквам, когато не успея за една секунда да измисля отговор)
потегляме.
– мамо, ще си купим ли баничка с кашкавал? (имаме си нещо като традиция след преглед при педито да купуваме банички от магазинчето до кабинета. обикновено ходим рано, рано, и Ния още не е закусила).
– после. първо ще отидем при чичо Любо да те прегледа и после ще купим банички.
– добре.

…………

след прегледа пътуваме в колата към бабата и дядото. (тези дни докато й минат сополите е на отглеждане при тях)

– мамо, мамо, не купихме баничка с кашкавал!

– ееее, забравихме. ти защо не ме подсети? нищо, следващия път ще вземем или ще помолиш баба да ти направи.

– добре. мамо… ама следващият път да не забравиш!

___________
ниини лафове (поредица)

преди вечерните новини:
аз и Ния си говорим и четем книжка. татито слуша музика с половин слушалка (идеята е с едното ухо да си слуша емпетройки, а с другото да попива на Ния приказките).

Ния:
“ – татииии, татиииии…“

мълчание

Ния, обръщайки се към мен:
“ – тати не чува, защото е дебел!“

_____________________

Ния си пее след следобедния неделен сън:

конче мило, я кажи
колко слончето тежи?
слончето тежи сто килА
като мама мики!

_____________________

още, разказани от батето:

случка 1 и случка 2

(следва)