пътуваме в колата към чичо Любо (педиатъра на Ния) и си говорим. по-точно Ния говори, а аз кимам, съгласявам се и отговарям. ето една малка част от разговора:

спрели сме на един светофар.
– мамо какво е това?
поглеждам: – банички.
– а това?
– кифли.
– това, това?
– реклама на магазина в който продават банички, кифли и други закуски.
– защо? (това е въпроса на мода. по всяко време и непрекъснато се задава)
– защото… защото защо завършва на „О“ (така се измъквам, когато не успея за една секунда да измисля отговор)
потегляме.
– мамо, ще си купим ли баничка с кашкавал? (имаме си нещо като традиция след преглед при педито да купуваме банички от магазинчето до кабинета. обикновено ходим рано, рано, и Ния още не е закусила).
– после. първо ще отидем при чичо Любо да те прегледа и после ще купим банички.
– добре.

…………

след прегледа пътуваме в колата към бабата и дядото. (тези дни докато й минат сополите е на отглеждане при тях)

– мамо, мамо, не купихме баничка с кашкавал!

– ееее, забравихме. ти защо не ме подсети? нищо, следващия път ще вземем или ще помолиш баба да ти направи.

– добре. мамо… ама следващият път да не забравиш!

___________
ниини лафове (поредица)