пътуваме в колата към чичо Любо (педиатъра на Ния) и си говорим. по-точно Ния говори, а аз кимам, съгласявам се и отговарям. ето една малка част от разговора:
спрели сме на един светофар.
- мамо какво е това?
поглеждам: – банички.
- а това?
- кифли.
- това, това?
- реклама на магазина в който продават банички, кифли и други закуски.
- защо? (това е въпроса на мода. по всяко време и непрекъснато се задава)
- защото… защото защо завършва на “О” (така се измъквам, когато не успея за една секунда да измисля отговор) 
потегляме.
- мамо, ще си купим ли баничка с кашкавал? (имаме си нещо като традиция след преглед при педито да купуваме банички от магазинчето до кабинета. обикновено ходим рано, рано, и Ния още не е закусила).
- после. първо ще отидем при чичо Любо да те прегледа и после ще купим банички.
- добре.
…………
след прегледа пътуваме в колата към бабата и дядото. (тези дни докато й минат сополите е на отглеждане при тях)
- мамо, мамо, не купихме баничка с кашкавал!
- ееее, забравихме. ти защо не ме подсети? нищо, следващия път ще вземем или ще помолиш баба да ти направи.
- добре. мамо… ама следващият път да не забравиш!
___________
ниини лафове (поредица)
При нас също ‘защо’-то е на мода и се използва под път и над път, понякога без никаква връзка. Ето например: “Тези камъни защо ми пречат да мина?” Но любими са ми въпросите, които са с неизвестни: “Какво прави водата?”
колко много си приличат, не е истина
нямам търпение да ги съберем заедно да подивеят 
м че как
то това са подробности, дет се вика 
Pingback: ниини лафове (поредица) – 3 « mikiblue