ей такова ми е настроението, к`во да правя

а ако искате да се заразите от моето настроение или просто да се нахилите ей така наминете при батето 😆

пп отивам да правя списъци, че НЯМА ВРЕМЕ

с елха и шейна отпред

Read the rest of this entry →

по-добре късно видяно, отколкото никога… просто ще копирам един пост на val:

Една услуга, ако може – отнема минутка…

Сайтът за Рак на Гърдата има проблем с отчитането на достатъчно кликове, за да се достигне квота, необходима за даряване на минимум една безплатна мамограма дневно на жена в неравностойно положение.

Отнема само минутка да го посетите и да кликнете върху: ‘donating a mammogram – Click here – it’s free!’ – безплатно (розовото прозорче в средата).

Не ви струва абсолютно нищо. Корпоративните им спонсори/рекламодатели просто използват броя на дневните кликове, за да дарят безплатна мамограма в замяна на рекламaтa.

Ето и уебсайта, благодаря! –

http://www.thebreastcancersite.com

Read the rest of this entry →

срамота, ако не се изфукам 😆

вчера официално доде дедо коледа при мен, вселил се в батето ми подари тоз тилифон:

завиждате ли? а? А? лично си го избрах, от работилницата…

в очакване съм на дедо мраз 😆

Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?“
„Защото съм жена?“, отговорила му тя
„Не разбирам“, казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала: „И никога няма да разбереш“.
По-късно малкото момче попитало баща си, „Защо мама сякаш плаче без причина?“
„Всички жени плачат без причина“, само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална.
Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство.
Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.
Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„Виждаш ли, сине – казал Господ,

– Красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й – мястото, където любовта обитава.“

а и свири. то няма какво да пиша, трябва да се види и чуе.

батето е виден меломан. спор няма. свирил е, а и свири на разни инструменти. пък и е горд собственик на неколко китари. едната стои до камината, чака си чинно реда за подпалки, другата в стаята на диването, а третата и той не е сигурен къде е 😀

не веднъж батето, като добър тати, е свирил и пеел на Ния. да, ама като поотрасна детето, започна да се плаши (нали е нежна душа) и не даваше на баща си да свири. дали се плашеше от китарата, от звука, от пеенето – нямам идея. НО днес какво се случи, направо ни изуми.

прибира се Ния от двата почивни дни на вилата с баба си и дядо си. след има-няма час тя отива при китарата до камината и започва да свири. след което я взима (китарата), която е по-висока от нея, сяда на стола и започва да ми пее и свири. ей така се ококорих 😯 първо аз, а после и батето.

няма лъжа, няма измама, факт! ЦЪК-ни и ще разбереш.

преди няколко дни правих торта за двугодишно диване и неговия татко. две в едно, дето се казва.
понеже те са си кучета, както и да го погледнеш с малко помощ от тук и там ми хрумна кои да са кучетата, а и това, че таткото има мотор и въдица, доразви идеята

тортата е Гараш, любимата на семейство Кучета. рецептата е тази, затова и няма да я пиша. направо показвам резултата в снимки 😀

Read the rest of this entry →

време за подаръци или по скоро за писане на писма до дядо коледа. (поне ние сме на тази вълна 😀 ) всеки очаква малко или много подаръци. ако питаш диването, то иска „голям подарък“, но това е друга тема.
аз получих подарък, неочакван и мааалко подранил, ама всеки с късмета си. та получих си една чисто новичка ангинка, при това леко гнойна. та по този случай трябваше да посетя личния си лекар.
добре опакована с ръкавици и неколко шала на врата, чинно си чаках пред кабинета да ми дойде реда.
до мен седеше един дядо, а един друг обикаляше „спокойно“ коридора.
втория дядо към първия:
– кръвното, а?
първия дядо към втория, с усмивка:
– ми, да.
– и колко го дигаш?
– ми, еди колко си…
следва размисъл.
– а колко си го вдигал най-много?
– 210.
– е, аз 250! а, от колко години го дигаш?
– пет, шест.
– ее, аз от 20 години!