та да ви разправям, съставила съм аз един план-програма два листа А4 дълъг, за днес. т.е. преди обед, за два часа, всичко трябваше да сме свършили и чинно в 12.00 да се върнем в отправната точка и да вземем храната на диването. да, ама не. грешна ми била сметката.
баш на орлов мост, точно на самият светофар, колата решава, че трябва да си отпочине. по-точно скоростният лост отказва. пускам аварийките, вадя телефона и звъня на половинката, след 10 минути ще е при мен. до тук добре.. да ама, точно на орлов мост, малко преди обед, знаете как е – лудница на всички светофари, особено на тези до канала 
колите си ме заобикалят. е, имаше и такива дето не гледат и се завираха зад мен, после се чудеха как да се изнижат. имаше и такива дето ме псуваха 😐 верно, че не извадих триъгълник, ама диването започна да мрънка отзад, гладно, жадно, отделно целият план отива по дяволите, но пък и половинката го очаквах всеки момент и щеше да ме изтегли.
седейки, слушайки музика и обяснявайки на диването, че ще трябва да потърпи малко, дойде един полицай и ми влезна в положението. човека каза, дай да я избутаме, че тука много пречи. то добре, че колата не беше на скорост. както и да е, забута той, аз му давам наставления.. „ама ние сме за натам, не натам!“
Read the rest of this entry →