Все по-често ми се случва да си припомням аромати от миналото, аромати и вкусове с които съм израснала. Липсват ми. Сигурно остарявам

Не обичам домати. Зелени, жълти, сини, червени, няма никакво значение от кой вид, просто ми се повдига от чистия и истински вкус на домат (или патладжан, все тая). Повярвайте ми, много добре знам как ухае истинския домат, но това по никакъв начин не ме впечатлява и у мен не изниква потребност да похапна от този сочен и ароматен зеленчук. И макар да съм израснала на село, така и не успях да преодолея отвращението си към доматите и не се научих да ги консумирам.

И баба знае, че няма как да се получи вкусна манджа, ако не сложиш домати. Затова и готвя използвайки домати, разбира се (е, има и изключения) 🙂 Когато домата се сготви, той губи онзи омразен за мен вкус, отделно винаги го нарязвам на ситно, така няма опасност в лъжицата/вилицата ми да се появи парче домат. Макар и сварен, все пак домат 🙂

Споменавайки отвращението ми към доматите и любимите вкусове от миналото, мисля да ги обединя и да ви представя рецептата за една от НАЙ-ВКУСНИТЕ летни гозби с които съм израснала и която обожавам, така нареченото „Пържено“ (поне така си му казваме у наше село)!

Необходими продукти:

чушки (колкото – толкова, 5-10-15 бройки, свободен избор)
домати (да кажем 1:1 с чушките, може и по-малко, може и повече)
глава стар лук
лъжица брашно
сол
2-3 скилидки чесън
магданоз
олио (да покрие една част от дъното на дълбока тенджера)

Ситно нарязания лук се задушава в нагорещеното олио, след което се добавят ситно нарязаните чушки. Разбъркват се за кратко, толкова колкото чушките да поемат аромата на лука, след което се добавя гореща вода. Не се прекалява с количеството, идеята е чушките да омекнат, а не да ги правим на супа. През това време доматите се нарязват на ситно (може да се използва онази купа с ножчета, която няма идея как се нарича. Мини робот или нещо подобно). Когато чушките омекнат достатъчно, нарязаните домати се изсипват в тенджерата при тях, слага се сол на вкус, разбърква се добре и се оставя ястието да къкри на слаб огън. Когато течността (малкото водичка и сока от доматите) изври почти изцяло, но не съвсем, в малка купа се размива брашънцето в гореща вода. При непрекъснато бъркане, брашнената каша се изсипва при къкрещото ястие. Овкусява се с пресован чесън и ситно нарязан магданоз. Разбърква се и се внимава да не загори, защото след добавянето на брашното има такава опасност. След 5-10 минути лятната гозба е готова.

Консумира се с хляб и сирене. Няма такава вкусотия!

Да ви е сладко 🙂