когато видях този цвят започнах да ръкопляскам и да се радвам като малко дете:
прекрасен е, нали? дори нямам идея какво е името на цветето. знам, че трудно цъфти и сипвам водичка само в чинийката.
казвала ли съм, че 4 (четири) e любимото ми число?!
ми.. сега го “казвам”
традициите не са това, което бяха
преди и сега:
обещанието си е обещание.
ето няколко снимки на Врррраната в цялата си прелест. имам нужда от малко усмивка. а ти?
сладури
след няколко часа, ще стане факт и първоТО класиране!
след няколко часа ще се разбере, колко точно деца ще приемат и колко пъти повече деца ще останат извън детските градини.
по този повод се сетих за едно обещание, което бях дала на Ани. но ще започна от по-далече, преди да разкажа и покажа нещичко от абитуриентския си бал, ще покажа няколко детски снимки – предимно от моята детска градина (за нея също се борим, макар и неравностойно).
ето и снимките, коментара ще оставя на вас
макар и виртуално – редно е да ви почерпя за вторият РД на Ния, който беше на 11-ти август!
тази година реших да се доверя на себе си за направата на торта. през изминалите месеци успях да науча много неща, направих не малко торти, за които Графът разбра едва онзи ден
тук е мястото да му благодаря за милите думи и „оценката”, която ми е дал! Благодаря!
решението каква точно торта да направя беше лесно, от няколко седмици диването почти по цял ден гледа филмчета с мечо Пух и приятели. обожава ги.
доста време ми отне, то не беше мислене, чудене, как точно да изглежда, разглеждане на много подобни торти за идеи, мислиш, сънуваш едно, то излиза съвсем друго, но съм доволна от себе си и от крайният резултат. все пак винаги може и по-добре
(да не забравяме, че си имам само една гънка на разположение
)
същото място. същият блок, но от другия край и по-горен етаж! същите “майстори”!