Category Archives: безименна

2014

Стандартен

2014 година е много скромна година за моят блог 🙂 Интересен преглед ми предостави WordPress.com, затова искам да го споделя с вас!
Надявам се, че през новата 2015 година ще имам повече време за интересни постове в картинки. Определено има и какво да ви покажа със задна дата 🙂

The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2014 annual report for this blog.

Here’s an excerpt:

The concert hall at the Sydney Opera House holds 2,700 people. This blog was viewed about 57,000 times in 2014. If it were a concert at Sydney Opera House, it would take about 21 sold-out performances for that many people to see it.

Click here to see the complete report.

„грешим, но не е фатално…“

Стандартен

по повод „техническата грешка“!!! ето още една статия – Оперират лявата ръка на Виктория вместо дясната, в която докторката казва:

„Като всички хора по света и ние грешим. В случая не е фатално.“

а ето и реакцията:

Уволняват лекарката, оперирала здравата ръка на Виктория

Лекарка от „Пирогов“ ще бъде уволнена, а други две са получили предупреждение за уволнение, след като погрешка оперирали здравата лява вместо дясната ръчичка на момиченца на година и половина. Това е решението на извънредната комисия по случая в болницата.

Преди няколко месеца малката Виктория от Пловдив притиснала ръката си на вратата на асансьор. От удара едното пръстче било счупено, а другото – премазано. Операцията в пловдивска болница се оказала неуспешна, защото костта на едното пръстче започнала да калцира накриво.

Затова родителите на Виктория я довели в „Пирогов“, където миналия понеделник е оперирана от доц. Павка Тричкова, д-р Даниела Паскалева и д-р Юлия Кирилова.

Началникът на отделение „Хирургия на ръка, реплантация и микрохирургия“ доц. Тричкова признава, че е станала „техническа грешка“. Тя обаче ще бъде уволнена. Д-р Паскалева и д-р Кирилова са получили предупреждения за уволнение.

Родителите ще съдят болницата.

Комисията в „Пирогов“ е установила, че Тричкова отбелязала грешката веднага след първата интервенция и веднага възстановила минималния оперативен разрез. Погрешната интервенция не може да увреди здравите пръст и ръка.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=756095

„техническа грешка“!!!

Стандартен

no comment


В ”Пирогов” оперираха погрешка здравата ръка на дете

Хирурзи в „Пирогов“ оперираха погрешка здравата лява ръка на момиченце на 1 година и 10 месеца, вместо наранената дясна.
Малката Виктория Балабанова била доведена в Института за спешна медицинска помощ от Пловдив, тъй като преди няколко месеца притиснала дясната си ръчичка на врата на асансьор, пише в. „Труд“.

От удара едното пръстче на дясната ръка на детето било счупено, а другото премазано. В пловдивска болница оперирали Вики, но лекарската намеса била неуспешна – парченце от костта на едното пръстче започнало да се калцира накриво. Затова и родителите довели момиченцето в София.

В понеделник Виктория била вкарана за операция от доц. Павка Тричкова. Когато детето било изведено от операционната родителите с ужас видели, че е превързана здравата лява ръка.
„Най-лошото от всичко е, че за лекарите явно нищо особено не се е случило“, казва бащата Иво Балабанов. Той е категоричен, че ще съди болницата.

Доц. Тричкова, която е началник на отделение „Хирургия на ръка, реплантация и микрохирургия“, обяснява, че е станала „техническа грешка“.
„Когато детето е приемано, в листа е отбелязана лявата, вместо дясната ръка. Допусната е техническа грешка в историята на заболяването“, обясни лекарката.

По случая работи специална комисия, начело със зам.-директора на болницата д-р Людмил Джунков.

http://dnes.dir.bg/news/pirogov-operatzia-viktoria-balabanova-7862301?nt=9

отпуска, море и още нещо

Стандартен

отвратително.

глава ме боли и ми е такова едно тъжно. а уж съм отпуска, уж бяхме на почивка и уж отпуската ще продължи още няколко дни.
вместо да пусна някоя и друга снимка от моренцето с някоя и друг лаф, ми се ще да взема да се гръмна…
едно, че диването пипна некъФ вирус последния ден. второ, че съм куха лейка и не си бих камшика директно към къщи, ами взехме, че префърлихме същия този гаден вирус на едно едногодишно мъниче, което тъкмо се изправяше на крака от изкарана пневмония. моля се невичка да закрепне бързо и да успее заедно с мама, тати и кака да отидат на почивка съвсем, съвсем скоро :-* трето, главата ме цепи, та едвам пиша. четвърто, получих поредните тегави новини от службата. пето, такъв задух е у нас, че едвам дишам. шесто, да ти ………… и отпуската. шесто, това – no comment. седмо, …

май по-добре да спра.

заглавието оставям на теб

Стандартен

един живот изоставен на паважа.

бясна съм. думите се преплитат и блъскат в ума ми. в същото време нямам думи да опиша безобразието…

млад човек издъхва чакайки линейка. нищо ново, нали? за жалост.

две позвънявания на 112, в интервал от петнайсетина минути..

бърза помощ. бърза, бърза, колко да е бърза?

около час след първото позвъняване и молба за изпращане на линейка, тялото на млад човек е открито от случаен минувач пред дома му.

бързата помощ? – не е била достатъчно бърза, камо ли да помогне с нещо.

пълно е с гнилоч.. навсякъде.

____________
почивай в мир.

в памет на Патрик Суейзи

Стандартен

 

Холивудският актьор Патрик Суейзи почина на 57-годишна възраст след 2-годишно боледуване от рак на панкреаса. Диагнозата му беше поставена през 2008 г., а интервю, излъчено в началото на тази година, той заяви открито, че според лекарите му остават най-много две години живот.
Суейзи продължи да работи и по време на лечението си. Освен че пишеше мемоарите си, наскоро Суейзи направи успешен телевизионен сериал „Звярът“, разказващ историята на бивш агент на ФБР. Преди няколко дни Патрик Суейзи е напуснал болницата, в която се е лекувал, за да бъде със съпругата си Лиза Ниеми (женени са от 1975г.).
Въпреки напредналата болест по време на снимките на сериала „Звярът“ Суейзи не е взимал болкоуспокояващи лекарства, за да не попречи действието им на изпълнението на актьора, пише още вестникът.
Суейзи има богата артистична кариера, от танцьор на Бродуей до холивудска звезда във филмите „Мръсни танци“ и „Дух“.
През 1991 г. е избран за най-сексапилен жив мъж от списание „Пийпъл“. Той е син на хореографка и в ранните си младежки години учи танци, преди да дебютира през 1979 г. в киното с участие във филма „Скейттаун, САЩ“. Това е музикален филм, повлиян от модата, наложена от „Треска в събота вечер“.
След няколко години участия в сериали и телевизионни филми, той постига мигновен успех с музикалната комедия „Мръсни танци“ през 1987 г., където играе учител по танци. Той пише и изпълнява и една от емблематичните песни във филма „She’s like the wind“.

bpost.bg

една сбъдната мечта

Стандартен

просто затворете очи и чуйте.

пп то и да искате нищо се не види, ама с обикновен джисием, толко :mrgreen: важното е, че бях там, видях и чух.

ппп бинокълът е един много добър е ценен уред, да знаете 😀

пппп ако се чудите защо е отрязано парчето? толкова място ми беше останало в телефона 🙂 имам си още две клипчета, с почти цели песни, но… исках точно този да споделя с вас 🙂

приказка без край

Стандартен

да премълча, да премълча, ама няма. то ми дойде до гуша, пък и отгоре, та ще взема да ви разкажа една приказка без край (поне никакви изгледи за такъв).

имало едно време една държава. тя си имала едни по-малки държавици вътре в държавата. една от тях била общинската. наближили коледните празници и хората в общинската държавица се сетили, че много неусвоени пари имало и ако не ги усвоят до края на годината, видиш ли ще ги загубят. бързо направили разчет и разпоредили на детските ясли и градини посред зима да правят ремонти – смяна на дограма и изолация. нямало начин, парите трябвало да се усвоят.

Read the rest of this entry

защо плачеш?

Стандартен

Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?“
„Защото съм жена?“, отговорила му тя
„Не разбирам“, казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала: „И никога няма да разбереш“.
По-късно малкото момче попитало баща си, „Защо мама сякаш плаче без причина?“
„Всички жени плачат без причина“, само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална.
Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство.
Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.
Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„Виждаш ли, сине – казал Господ,

– Красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й – мястото, където любовта обитава.“

мерене на …

Стандартен

време за подаръци или по скоро за писане на писма до дядо коледа. (поне ние сме на тази вълна 😀 ) всеки очаква малко или много подаръци. ако питаш диването, то иска „голям подарък“, но това е друга тема.
аз получих подарък, неочакван и мааалко подранил, ама всеки с късмета си. та получих си една чисто новичка ангинка, при това леко гнойна. та по този случай трябваше да посетя личния си лекар.
добре опакована с ръкавици и неколко шала на врата, чинно си чаках пред кабинета да ми дойде реда.
до мен седеше един дядо, а един друг обикаляше „спокойно“ коридора.
втория дядо към първия:
– кръвното, а?
първия дядо към втория, с усмивка:
– ми, да.
– и колко го дигаш?
– ми, еди колко си…
следва размисъл.
– а колко си го вдигал най-много?
– 210.
– е, аз 250! а, от колко години го дигаш?
– пет, шест.
– ее, аз от 20 години!