време за подаръци или по скоро за писане на писма до дядо коледа. (поне ние сме на тази вълна 😀 ) всеки очаква малко или много подаръци. ако питаш диването, то иска „голям подарък“, но това е друга тема.
аз получих подарък, неочакван и мааалко подранил, ама всеки с късмета си. та получих си една чисто новичка ангинка, при това леко гнойна. та по този случай трябваше да посетя личния си лекар.
добре опакована с ръкавици и неколко шала на врата, чинно си чаках пред кабинета да ми дойде реда.
до мен седеше един дядо, а един друг обикаляше „спокойно“ коридора.
втория дядо към първия:
– кръвното, а?
първия дядо към втория, с усмивка:
– ми, да.
– и колко го дигаш?
– ми, еди колко си…
следва размисъл.
– а колко си го вдигал най-много?
– 210.
– е, аз 250! а, от колко години го дигаш?
– пет, шест.
– ее, аз от 20 години!