да ни е честита Първа Пролет!
Тихо се сипе ПРОЛЕТЕН сняг,
галено щипе бузките пак.
Где е на двора стария пън?
Снежко затрупа всичко навън.
Плевникът вдига снежен калпак.
Сняг е затрупал къщния праг.
Шаро тревожно тръска глава:
„Как е възможно? Що е това?“
Шаро е още малко кутре.
може ли Шаро да разбере?
Колко си глупав, Шаро, сега!
Колко страхливо гледаш снега!
не съм забравила, само отлагах. 😀 ще ви покажа и втората торта от Тортеното предизвикателство, това беше първата.
петиция Обратно на Димитър Атанасов в Мюзик Айдъл – едва ли ще помогне, но все пак няма и да ни навреди да гласуваме 😉
а за какво става на въпрос? ами ето за какво:
по хубаво от батето няма как да го напиша, това е факт.
поради тази причина копирам поста му, като давам и линк към него:
„гледам си аз мюзик айдълите ни и не мога да се начудя: туй предаване за какво е – за подкрепа на некадърните ли, за подкрепа на комплексираните ли, за подкрепа на пострадалите от домашно насилие ли, за евтина реклама на батебойковци ли или за търсене на млади таланти?
ясно ми е, че бтв е частна медия и се издържа изключително от приходи – от реклама, от смс-и, от високи рейтинги.. ама… може ли в едно предаване да има едно талантливо момче и да вземат да го изгонят?!?
аз имена не помня. дати също. но помня, че имаше едно момче, което свиреше перфектно на пиано и пееше също толкова добре. в условията на жестока конкуренция това момче имаше благородството и мъжеството да помогне на свой пряк конкурент.
не знам защо, но това момче ми напомни за ранните години на алън парсън.
към журито имам следните слова:
маро, ти колкото и да се помпаш – световна звезда не можеш да станеш, батюото. непреходни световни звезди са тази, тази, тази, тази… нищо, че са грозни, увиснали и дебели, кльощави и плоскогъзи. а ти си си просто мара отварачката и не виждам откъде тая смелост и кураж да режеш значително по-способните от тебе. някой си не ти бил симпатичен, не докосвал женското в тебе… ми я ги виж тези, виж го тоя и тоя, тоя… и кой от тези ..ъъ.. красавци най-страстно разпалва жената в тебе? щото това са стожерите на съвременната музика. нищо че не разпалват женското ти.
дони, фънки… вие сте задници. то хубаво, че имате ограничения от формата, ама не може пък да нямате съвсем никакъв глас, това не го вярвам. подбрахте добри деца, спор няма, за циганите не ви се сърдя, за част от македонците също, ама КАК СИ ПОЗВОЛИХТЕ ДА РАЗОЧАРОВАТЕ И, НАЙ-ТЪПОТО ОТ ВАША СТРАНА – ДА ИЗПУСНЕТЕ ТОВА МОМЧЕ?
от нета разбрах само, че се казва Митко и е от Бургас.
перфектен си, батюото, не им обръщай никакво внимание на тия, давай напред. вярвам, че ще сътвориш чудеса!“
аз освен да добавя едно Поклон доземи, нищо друго не ми остава.
дойде ред и на 3-тото Тортено предизвикателство – февруари 2009г. това бяха 1-вото и 2-тото
този път темата беше „сезони“. аз пак успях да спретна две торти, просто така се получи. почти съм доволна, доста неща не успях да направя добре и така както исках, но следващия път ще е по-добре. 😆 (определено не си прося хвалби 😉 )
ето и рецептата за първата торта:
не е нещо ново, но пък си струва да се види и чуе, ако все още не е видяно. пък и дори да е видяно, е добре пак да се види. именно за френската група „Oldelaf“ и песничката с клипчето „Le Café“ става въпрос.
Мишел беше пуснал преди време версията без никакви субтитри. не успях да оценя клипчето и песничката подобаващо, защото не го владея френския (по начина по който е желателно, за да разбереш текста )
след време разбрах истински за какво иде реч, след като добри хора са превели песничката на български. 😆
а пък това, че Мишел отново е дал линк към това невероятно като мелодия, а и не само, парче със субтитри на английски, ме провокира да го пусна и аз, но със субтитри на български. какво да се прави, „всичко българско и родно, любя, тача и милея“ 🙂
ТУК с английски субтитри, ТУК с български субтитри, а ето го и в оригинал
пости са. всъщност аз не ги спазвам. но знам, че близки мои хора всяка година постят и тъй като бяхме поканени на гости, реших да ги изненадам с постна торта. така всеки ще може да хапне. 😀
потърсих рецепта и попаднах на една в Списание Меню, която ми се видя супер интересна, а и не прекалено сложна. получи се доста добре, поне на мен много ми хареса. (в скобите са мои уточнения.)
Необходими продукти:
блат
2 ч.ч. пълнозърнесто брашно (соево обезмаслено брашно)
2 с.л. какао
1 ч.л. бакпулвер
2 пресни круши или от компот (1 консерва от 420г компот от белени круши, сложих всичко, не само плода)
1 ч.ч. кокосово или соево мляко
1 1/2 ч.л. хлебна сода
50 г маргарин
1 ч.ч. кафява захар
1 с.л. глюкоза
– няма пепелник за мене… – каза тя, „запалвайки“ си една солета с премерен жест, поглеждайки изпод вежди баща си.
mikiblue.com 
