искам да споделя една истинска история, разказана от van444eto на „тортените“ дами.
история с поука. история-приказка за родители:

„КОЙТО ПЛАЩА, ТОЙ ПОРЪЧВА МУЗИКАТА“
Преди известно време ми звъни напълно непозната дама. Някъде си ми напипала албума и иска да поръча торта за 10 годишната си дъщеря. Девойката си е избрала самичка дизайна. Чудесно!Появяват се те двете. Дамата идеално изглеждаща, поддържана жена, хлапето разкошно момиченце с големи като маслини очички и стреснато изражение. Подавам му ръка, представя ми се то и се започва едно мълчание. Не му задавам тъпите стандартни въпроси: Кой клас си, слушаш ли мама, имаш ли си куче, кой е любимия ти предмет в у-ще…… Помълчахме си малко с нея, а мамата не спира да обяснява как детето си избрало торта, но тя не била сигурна че това е правилния избор. Повдигам едната вежда и питам хлапето:
– Как си представяш тортата? Имаш ли идея?
– Имам. Нарисувала съм си я. – казва хлапето и вади едно листче, сгънато на 54 части.
Мамата дърпа листчето от ръцете и започва да го разгъва, изглажда и да нарежда:
Read the rest of this entry →

„А’Туин (наричана често Великата А’Туин, в оригинал Great A’Tuin) е образ от романите на британския писател Тери Пратчет.

Представлява костенурка с космически размери, която бавно плава през Космоса. На корубата ѝ са стъпили четири гигантски слона. Те, от своя страна, носят на гърбовете си Света на Диска, в който се развиват действията в над тридесетте книги от поредицата „Светът на Диска“.

А’Туин е единственото живо същество във Вселената, което наистина знае накъде отива. Полът ѝ е загадка за учените от Света на Диска (ако се окаже, че отива към среща с друга костенурка, съществуването на Света на Диска може да зависи от това дали А’Туин е мъжка, или женска). Правени са извън-Дискови експедиции, които са се опитвали да установят това, но засега не са довели до успех.“

ако все още не си прочел за Невидимият университет, Градската стража, Смърт и компания, Анкх-Морпорк, Ланкър и прочие, крайно време е да го направиш 😀

брато имаше РД, 5 дни след моя и понеже е луд фен на Тери Пратчет и фантастиката, му направих подобаваща торта:

Read the rest of this entry →

първи, втори, а ето и:

continued от 2-рия ден
Междувременно на другата маса, се захванаха да покриват оная, накълцаната торта. Кръстиха я „ТОРТА С НЕПРАВИЛНА ФОРМА”. Какво бъркаха, не ме питайте. Изкараха от една кофа, една бяла смес и я оцветиха явно, щото това го пропуснах докато чаках Биг-боса Гарфилд. Накрая видях само, че има две топки. Жълта и лилава. ТОВА приличащо на вибратор нещо, което държи Пепи, не е гигантска гъсеница както първоначално си помислих. Това било „СМЕСВАНЕ НА ДВА ЦВЯТА“.  Въртя го, усуква го… /сега разбрах защо беше дошла без мъжа си/ и накрая го СМАЧКА  .    Дими беше изпаднала в УЖАС. То си беше ужасяващо… Не и стигна това, ами докопа и бухалката. За момент си помислих, че ме е видяла как надзъртам, обаче имах късмет. ТОВА ПРАВИ, И ОЩЕ. Накрая вдигна цялото нещо, което нарече „ЧАРШАФ“ и го метна върху кривата торта и почна да  ПОДГЪВА. ТУКА,  И ДРУГИ,   кой ли не си завира ръцете. Много хора дърпаха, подгъваха опъваха и накрая се получи ТОВА. Плеснаха и нек`ва ДЖУВКА отгоре и я метнаха на съседната маса.
 
Read the rest of this entry →

ето и втора част на разказа на паячето за Тортения семинар:

ПАК СЪМ АЗ
Втори ден
Малко continued от първия ден:
Някъде измежду събитията, съм пропуснал една друга тайнствена смес. Някакъв карамелен пудинг. Ама аз съм го пропуснал и като събитие, така че, няма да го измислям сега. Знам само, че имаше останало от същия тоя пудинг в една пластмасова чаша и го разгледах в последствие. Вида му беше странен. Странно кафеникав със зърнесто-топчест характер и не особенно примамлив аромат. При толкова бебета  с памперси наоколо, дори и не посмях да го опитам… Както и да е. Ще се върна отново към тази смес, като и дойде времето. Все някъде е документиран на снимки.
Другото което пропуснах, но всъщност не се губи хронологията, защото действието се разви около и след 12 през нощта, беше една странна операция. През целия ден, един странен кашон, добре облепен с тиксо и носещ етикет „ЕЛЕКТРИЧЕСКА СКАРА“, седеше самотен на една маса. Не тиктакаше, но пък и никой не прояви интерес към него. Та, в малките часове на 1-ви срещу 2-ри Май, най-сетне отвориха кашона. И к`во да видя вътре… Read the rest of this entry →

за толкова неща ми се иска да пиша, че се чудя от кое да започна.
дали да ви покажа и разкажа, що е то „Тортен семинар и има ли почва у нас?“; за едно топло и прекрасно пътешествие, макар и с малко примеси на тъга, но все пак усмихнато; дали да ви покажа малко снимки от старите ленти като molif-чето, обещала съм, дет се вика :-D; дали за началото и края на цигарите или пък за една невероятна сватба и нейните малки символи?

чудя и се мая. и все пак докато изчаквам да изстине крема за тортата на един рожденик утре, ще споделя за Тортения семинар ще копирам разказа на едно паяче, свидетел на лудостта на двайсетина кифли 😀

Здравейте! Първо да се представя:
ТОВА СЪМ АЗ
Живея си кротко и необезпокоявано на една стена, в една механа, находяща се в красивите Родопи малко над Язовир Батак – ЕТО ТУК. Защо ви разказвам всичко това ли? Амииииии, защото последните 3 дни в иначе спокойния ми живот се случиха разни неща, които мога да сравня единствено с историческите събития, влезли в историята преди много години в близоразположения Батак. То, че сме си историческа местност, се знае, но че ще преживея отново толкова емоции и сътресения, е, за това никой не беше ме предупредил.
Та както  мирно и кротичко си съществувах там, в един прекрасен, мрачен и  дъждовен ден на 1 Май на двора спря кола. От нея слязоха мъж и жена. В последствие разбрах че това са Албена и мъжа и Вальо.  Нямаше да ми направи голямо впечатление,  че идват хора, ама те като вдигнаха капака на Голфа, и като се почна едно разтоварване на покъщина… и всичката тая покъщина се донесе при мен. Помислих си, че тия хора ще живеят тук. То не бяха тенджери, то не бяха тигани, тави, кашони, торби и още една камара странни съдове които не бях виждал дотогава. Чак печка носеха. Викам си: „Край! Съквартиранти!” Точно се бях примирил, и на двора спира още едно голямо чудо. От него излязоха още 7 човека. И тия се преселваха за дълго явно, щото голямо разтоварване беше… Те поне отидоха в една от колибите.
Докато разбера какво става, дойдоха още коли. Ама много коли… Прииждаха отвсякъде. И всички влачат всякакви странни неща. Read the rest of this entry →

на този ден най-вероятно ще видим края на приказката. пу пу пу

шшшшшшт

ако случайно сте забравили, нека ви припомня приказката за Обувките

как да не се поФаля! била съм в голяма заблуда и съм гледала прекалено черногледо по онова време 😀

по първоначални данни, поне на този етап, тази година ще сме поканени и ще ходим на ЦЕЛИ две сватби 😆 и сигурно бихте казали – и к`во от това? а аз веднага ще отговоря – как какво? Обувките имат шанс да бъдат Обути ЦЕЛИ два пъти тази година! не един, а два пъти!!! като се има предвид, че не вярвах да ги обуя втори път и си мислех, че еднОмесечни майчински ще отидат на вятъра и невероятните „пантофки“ ще бъдат забравени напъхани в кутия на дъното на гардероба.

нека сме живи и здрави, пък ще докладваме от местата на събитията. а и знае ли човек, може младоженците да размислят и така и да не получим покани

Ех, да бяхте видели как запрегръщаха родителите на Томи и Аника своите деца! Как ги разцелуваха, каква празнична трапеза наредиха и как ги завиха в креватчетата им, когато си легнаха. После останаха дълго, дълго край тях и слушаха разказите на децата за всички ония чудни неща, които бяха преживели на остров Корекоредут. И четиримата бяха тъй щастливи! И все пак нещо не беше в ред тази Коледа, Томи и Аника не искаха да кажат на мама колко им е мъчно, че са останали без елха и без подаръци, но така си беше. Струваше им се някак особено, че са отново у дома, както винаги става след дълго пътешествие, и ако имаше елха, тя щеше да им помогне да изживеят по-леко първите мигове.

Read the rest of this entry →

Ния расте. вече си е едно малко-голямо човече, което разбира всичко и почти не успяваме да я надговорим, а е само на 25 месеца 🙂 дори си има и прякор в яслата – професора

от горното какво излиза – ние остаряваме. факт.

често ме обзема носталгия по изминалите усмихнати и безгрижни детски дни на село.

става ми мъчно, защото помня и знам какво беше Там и какво е сега 😦

навън е дъждовно, но не това исках да споделя, а нещо което открих в едни стари записки. нещо, което ме накара да се усмихна, да си спомня, после да си поплача.

Read the rest of this entry →

Последваха приказни дни, приказни дни в този топъл, приказен свят, изпълнен със слънце, с искряща синя вода и с ухание на цветя.

Томи и Аника бяха толкова почернели, че почти не се различаваха от корекоредутчетата. А лицето на Пипи беше покрито с лунички.

— Това пътешествие се оказа много полезно за красотата ми — казваше тя доволно. — Сега съм по-луничава и по-хубава от когато и да било. Ако продължава така, ще стана просто неустоима.

Момо, Моана и всички корекоредутчета всъщност мислеха, че Пипи и сега си е неустоима. Никога не бяха се веселили както с нея и затова обикнаха Пипи, както я обичаха Томи и Аника. Разбира се, те обичаха и Томи, и Аника, а Томи и Аника им отвръщаха със същото. Затова се забавляваха тъй добре, когато бяха заедно и си играеха и играеха по цели дни. Често отиваха в пещерата. Пипи занесе там одеяла и когато искаха, оставаха да пренощуват с по-големи удобства, отколкото в оная първа нощ. Пипи направи и въжена стълба, която се спускаше от пещерата до морето, та децата се качваха и слизаха по нея, къпеха се и шляпаха до насита във водата. Да, сега можеха спокойно да се къпят там, защото Пипи прегради голямо пространство с мрежа и акулите не можеха да припарят. Много приятно беше да се плува в ония пещери, които бяха пълни с вода. Томи и Аника дори се научиха да се гмуркат за бисерни миди. Първият бисер, който Аника намери, беше голям, красив и розов. Тя реши да си го занесе у дома и да го постави на пръстен, който да й напомня за остров Корекоредут.

Read the rest of this entry →