ето и втора част на разказа на паячето за Тортения семинар:

ПАК СЪМ АЗ
Втори ден
Малко continued от първия ден:
Някъде измежду събитията, съм пропуснал една друга тайнствена смес. Някакъв карамелен пудинг. Ама аз съм го пропуснал и като събитие, така че, няма да го измислям сега. Знам само, че имаше останало от същия тоя пудинг в една пластмасова чаша и го разгледах в последствие. Вида му беше странен. Странно кафеникав със зърнесто-топчест характер и не особенно примамлив аромат. При толкова бебета  с памперси наоколо, дори и не посмях да го опитам… Както и да е. Ще се върна отново към тази смес, като и дойде времето. Все някъде е документиран на снимки.
Другото което пропуснах, но всъщност не се губи хронологията, защото действието се разви около и след 12 през нощта, беше една странна операция. През целия ден, един странен кашон, добре облепен с тиксо и носещ етикет „ЕЛЕКТРИЧЕСКА СКАРА“, седеше самотен на една маса. Не тиктакаше, но пък и никой не прояви интерес към него. Та, в малките часове на 1-ви срещу 2-ри Май, най-сетне отвориха кашона. И к`во да видя вътре…Нещо като ТОРТА. Голяма, правоъгълна. На нищо не прилича. Седя си и си чакам аз… Изкараха я от кашона, и след кратък дебат  van444eto  се въоръжи с някакъв нож и като я закълца… съвсем на нищо заприлича… Това било „торта с неправилна форма”. Щели да я покриват с чаршаф. Изцъклих се ...
Наплескаха я с няк`ва бяла паста, дето и викаха МАСЛЕН КРЕМ. Накрая изглеждаше ЕТО ТАКА.

Тука някъде, най-сетне се наиграха и отидоха по колибите … – да спят предполагам или да кроят нови пъклени планове.
На сутринта, към 9 часа, започнаха пак да прииждат. И пак само женоря. А навън продължава да си вали. Мъжете и децата, пак наказани навън, а тия вътре с нови сили извадиха оръжията.
Колегата „Ойлюв“ остана навън да наблюдава, а аз горкия, пак си заех удобната позиция горе в ляво. Репортажа на колегата Ойлюв показа, че навън всичко е спокойно и под контрол. Дребните бяха ангажирани с тежката задача да изплискат всичката вода от локвите и да омажат хубаво с кал цялата околоност. Бащите се оказаха добре възпитани мъже. Не крещяха по децата, не правеха забележки, нямаше наказани, напляскани или порицани… Това е то!!! Да растеш на воля под бащино крило…
В същото време, вътре при женорята се разбиваше някаква тайнствена смес. Викаха и сметана. Отнякъде се появи нещо, много приличащо на торта. В последствие, се оказа че Мария Илва е главния виновник. Тортата си беше много хубава. Беличка, гладичка, перфектно замазана, обаче, тия там, верни на себе си, я съсипаха.
Отново Албена. Въоръжава се с клечка за зъби. Вади една шарена картинка и почва да драска по тортата с клечката. ЕТО ТАКА. Ей, така с голи ръце. Без индиго даже. Гледа… и рисува… И накрая – ХОП – ГОТОВО. Докато мигах на парцали, тя взе че стопи нещо в една чаша. На шоколад прилича, нали? ЕТО ГО. Направи си ФУНИЙКА като за семки и сипа вътре шоколада. Смачка я и почна да ЦВЪРКА върху контурите. ЕТО какво се получи. Нова тайнствена смес, наречена ЖЕЛАТИН. Разделя се в различни ЧАШКИ и след добавяне на различни психотропни неща, се получават разни ЦВЕТОВЕ. Хитро!!! След това, с ЛЪЖИЧКА започна да налива върху картинката. Айде и ЖЪЛТИЧКО. И ГОТОВО. Тоя какъвто е дебел, като нищо е Биг-боса им.  . И Албена пак бърка нещо. Така и не разбрах, що държи миксера НАОПАКИ, ама тя всякак си го може, така че е без значение. Направиха много фунийки за семки, и след като оцветиха уж, сметаната я напъхаха в тях. И тогава стана страшно! Появи се една мацка – Тони и викаха, ай тая като хвана фунийката… и като включи ТУРБОТО и като почна – а наляво, а надясно, плете, разплита… и за нула време огради снимката на Биг-боса с дантели. Оттам почна отстрани… ВРЪТ-ВРЪТ и станахме разногледи. ГЛЕ`Й к`во става!!!! ОЩЕ ИМА, Тая нямаше СПИРАНЕ. И отгоре цвъка. ЕТО.
Оттам докопа шарената смес. Цвък едно акенце, цвък отгоре още едно… цвък по малко отстрани – и хоп – СЛОНЧЕ. Айде пак цвък, цвък и цъфнаха ХРИЗАНТЕМА И МАРГАРИТКА отгоре. Още няколко акенца, и хоп – ПРАСЕНЦА. Цвък – и ПИЛЕНЦА. После Албена хвана един МОЛИВ и врът-врът… между краката на Биг-Боса цъфна  РОЗА. И Тони докопа молива. Врът-врът – и хоп, КАРАМФИЛ. Дали беше шмъркала нещо, или просто така се прави,  ама ръцете и като треперещи. Нагоре-надолу… и карамфила цъфна.
В другия край на масата, усилено се упражняваха ПЕПИ И ДИМИ. ДРАКОНА го раздаваше професионалист. С една ръка държи бебе, с другата врътка врътки.
Сега разбрах за какво са им децата на тия. ДА ДЕГУСТИРАТ. Явно и детска дрога бъркат. Катето на Мими, беше най-дейния участник между децата. Похапваше, пробваше и разпитваше. Явно майка и от малка я зарибява за каузата. Даже и УПРАЖНЕНИЯ ИМАШЕ. ОЩЕ ЕДНО неслучило с майка създание.
Въпросната Тони, заедно с една друга Ваня, които бяха на гости от друг наркокартел, донесоха ЕТО ТОВА приличащо на торта нещо. Но аз си знам че формата беше за заблуда. Обаче го пробвах. Много вкусно, и съвсем като торта си беше.

Приключиха със тая торта и пак се върнаха на бара. Решиха да правят нещо, на което викаха ШОКОЛАДОВО ТЕСТО. Щели да обличат Гарфилд в него. Тоя дрехи няма ли си, така и не разбрах, ама допълзях отгоре да гледам. Зад бара влезна van444eto и започна да налива някакви глюкози в тенжУрата. Сипа и нещо като вода и захар сложи. И цялата тая работа пак отиде на котлона. ТУКА пък, накълца няк`ва бяла тухла. Твърдеше, че е бял кувертюр. И го турна в микровелето. Нещо мрънкаха с Албена, че е ГОРЕЩО, ама няколко човека БЪРКАХА в сместта и никой не се опари. Незнам дали е горещо, ама като и гледам  ФИЗИОНОМИЯТА, със сигурност не е и вкусно. И тая като другите смеси НЕЩАТА. Незнам к`во очакваха да се получи, ама на мен ми приличаше на МАЗИЛКА. Всички й го пипаха, мачкаха, стискаха и разтягаха. Ама явно и това си е част от ритуалите. Накрая и тая го уви в едно найлонче и го хвърли под масата на камъните… Там било студено – така каза. И с това приключиха за сега.

Решиха че ще бъркат карамелен крем. Извадиха онова зърнестокафявото дето приличаше на… разни неща. Отвориха и едни калъпи, с опаковки на масло и пак включиха миксерите. Пепи бръкна в нейните си кашони и изкара една консерва. Викам си: „Сега, ако турят и домати,  направо скачам отгоре…” Отвориха консервата и вътре пак нещо странно… пак едно такова кафеникаво, гладко… съмнително. Това било варено кондензирано мляко. Не на мене тия, ако обичате… Като видях колко деца тичат по двора… то бива любов, ама чак пък да им консервирате… работите… Впрочем, пак облизваха и пробвах и аз… Много хубаво се оказа. Не е като това на насекомите… Отплеснах се… Та пак бъркаха разни ГЪРМЯЩИ СМЕСИ. Тука имаше някаква голяма тайна, щото всички мълчаха и гледаха в захлас. Нещото не трябвало да се пресече, а трябвало някакви ситни капчици вода да избият отгоре. Луда работа ви казвам!!! При толкова вода навън, тия от крема решиха вода да добиват… СТАНА, ДЕ! Не разбрах дали ТИЯ ТРИТЕ баят, гледат или плюят вътре, но явно няма значение, щото все пак го намазаха върху тортата. Два блата са вече наплескани. ИМА още крем и ще мажат още. След като захлупиха още един блат се започна едно състезание: „Кой ще излее най-много сироп отгоре“ ДРАКОНА , ДОНЯ КОПРИВА , имаше и други… ама то чак не е за вярване колко сироп пое тая гъба… Наиграха се и с тая торта.

Решиха да се върнат към ГАНАША от предния ден и да правят ШОКОЛАДОВА ТОРТА. Изкараха тенджерата с ония неща дето ги вариха. К`во да разправям. Бетон!!! За нищо не става. Пепи пак се въоръжи с миксера. И го заби в бетона. Злорадо си помислих: „Ей, сега ще ти хвръкнат бъркалките, потрошени на парчета и ще мирясаш най-сетне”. Да, ама не! Тая излезе инат. Ръчка оттук, ръчка оттам и това взе да поддава и омеква. И взе че стана една пухкава красота, да и се ненадява човек. Тогава Пепи си извади скритите на студено БЛАТОВЕ и се почна познатата операция. Блатче, сиропче, кремче… И най-накрая се получи ТОВА. Отгоре Албена забърка някаква тайна шоколадова смес и я наля върху тортата. Поразмаза с лъжица и тортичката, поразтресе я малко и  стана идеално гладка. Пак си взе една фунийка за семки и сипа вътре горещ шоколад. Кръцна връхчето и взе да си пише отгоре. ЕТО ТАКА. Решиха, че тая торта ще я посвещават на някакви, дето ги нямало. Явно това не е цялата им банда, щото се разчувстваха нещо. Писа Албена, писа и накрая се подписа. Целия отбор „КИФЛА“ се подписа върху тортата. Стана много странна. Ама те пък си я харесаха. ЕТО Я. Зарязаха и тая торта и захванаха следващата.
Щели да покриват някаква крива торта с готова маса. Снощи за чаршафи говореха, днес изведнъж – маса. Пак добре че не е гардероб… Обаче пък на другата маса се оказа че, нещо става. Трябва да ви кажа, че почти бяха успели да ме убедят че цялата организация са просто луди женки, дето са се събрали от цяла България да бъркат торти. Обаче някои извика: „Разчиствайте масата, Гарфилд идва!”
Тия като чуха че шефа им идва, и като хукнаха да чистят и бършат… да разтилат едни хартии… Е, това като го чух, и пак се убедих, че не им е чиста работата…
Обаче…… К`во стана ли?
Пак се изтъпанчи най-отпред van444eto.  Каза че ще чете сценария. И уж го извади тоя СЦЕНАРИЙ. Надникнах отгоре, и к`во да видя.
ЕЙ ТОЯ. Тоя съм го виждал някъде, сигурно е идвал тука, обаче какво общо имаше със всичките торти, така и не разбрах.

Та, след като прочетоха сценария, извадиха изпод масата, топчето дето van444eto го забърка и го смесиха с още по-голяма топка от същата работа. ТАЯ ЗАБЪРКА малко оранжев прах с някаква течност /твърдеше че е вода/ и СЛОЖИ НЯКАКВА ПРАХ /пудра захар/. Стана една червеникава каша. Тая каша я плякна в тестото и се почна една борба… Ама, яка. Накрая стана магията и топката стана  ОРАНЖУВА. Загънаха я в найлонче и точно си викам, ей сега ще дойде шефа да го видим и хоп, донесоха ония купи, дето снощи ги тъпкаха с блатове и крем.  БАМ и нек`ва топка се захлупи на една лъскава подложка. Не и хареса КРЪГЛА и я накълца.  ХОП още една окълцана топка. Явно някакъв снежен човек ще правят. И се почна едно плескане… клъцни оттук – снади там… замажи тука, размажи там. Най-накрая и тя се отказа. Една друга, Доня Коприва и викаха докопа ножа и почна да размазва някаква бяла смес отгоре. Замазаха целия снежен човек и тогава вече стана интересноооооооо… Постлаха едни хартии. Фиолетката КЛЕКНА отпред, а van444eto въоръжена с бухалка застана срещу нея. Една друга, дето и викаха Блю-то награби van444eto  отзад и се почна една странна ГИМНАСТИКА. Направо не исках да гледам. Ама, се прежалих, щото трябваше после на милицията всичко да си кажа. Вие си ГЛЕДАЙТЕ, пък аз няма да коментирам. ЕТО. Ужас, направо! След цялата тая работа, се получи ТОВА. И го сложиха върху снежния човек, да не му е студено сигурно. ЕЙ ГО. Повториха пак процедурата и му завиха и ГЛАВАТА. ЗАГЛАДИХА И ИЗРЯЗАХА. И това беше. Повечето се разбягаха нанякъде. Останаха Блюто, Албена и Ван444ето.
Станах разноглед тука, щото на другата маса се заиграха с оная кривата торта, дето ви разправях за нея вече. Само прескачах от маса на маса… да не изпусна нещо…

[следва]