ето и отговора на ТАЗИ загадка 
детето нарисува и подреди яйцата по този начин:
ТАТИ, НИЯ и МАМА (Ния винаги е между мама и тати 😉 )
на тати бодлите са видни, мама не е ясно защо е плешива, със слушалки и се плези, а Ния освен слушалки с които слуша Матилда
си има и мнооооооого коса, естествено:
ха сега да ви видя, дали ще успеете да разгадаете следната загадка:
кой кой е? 😛
представям ви семейство Христови:
имам да показвам няколко торти, да разказвам разни случки, но тези неща мисля да почакат още малко.
помните ли онзи специален подарък? и тази година не изневерих на себе си. 😆
естествено, че Рошла първа заслужава много специални подаръци, а и не само подаръци: и усмивки, и вълшебства, и приказни дни, и слънце, и здраве, и цветя, и :mrgreen:, и още, и още! колкото повече, толкова повече! и не само на рождения си ден, а през всеки един ден от годината 🙂
необходими продукти
какаови платки
крем Ганаш (с много шоколад 😉 )
сироп за сиропиране
белгийска моделираща маса за украса
щипка любов
щипка слънце
няколко капки жълта боя за слънцето
няколко капки синя боя за небето
няколко капки зелена боя за полята
мъничко бяло за облаците и свободата
ето какво се получи:
Read the rest of this entry
Всичко знам за тебе, бебе!
Мая Дългъчева
Днес татко ме гушна и радостно рече:
“В корема на мама живее човече.”
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема й бебе.”Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
Ами как се побира? Не му ли е тясно?
“Не, не се тревожи! – Мама права застава. –
Виж, коремът ми също расте, наедрява.Все едно е хралупка – тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка – и просторна, и лека…
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува –
има място за бебчо дори да лудува!”Вече в кухнята често заседява се мама.
Ние с татко се смеем, че похапва за двама –
два банана изяжда, две филийки препича…
И след малко от глад към хладилника тича!Ала то е, защото се храни със нея
бебчо, дето в корема й кротко живее.
Как, ще питате вие, като няма устичка?
Ще ви кажа – през някаква тайна тръбичка.Понякога мама бледа лежи.
Навярно коремът й доста тежи.
Тогава съм мил – безшумно се движа
и заедно с татко за нея се грижа.Когато заспи, стихват стъпки и песни –
съня й не бива никой да стресне!
Влакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.Колко много коремът на мама порасна!
Всяка рокля предишна сега й е тясна.
Вътре бебето шава, премята се, рита
и почуква с юмруче… За мене ли пита?Знам, не вижда оттам непознатия батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.С нетърпение питам: ”Защо ли се бави?
И кога ще излезе? Да не би да забрави?”
“Още малко остана – моят татко отвръща. –
Ще ухае на бебе после цялата къща!”Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
Не расте ли и братче в корема ти, мамо?
Опълченците на Шипка
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.О, Шипка!
mikiblue.com 