Всичко знам за тебе, бебе!

Мая Дългъчева

Днес татко ме гушна и радостно рече:
“В корема на мама живее човече.”
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?

То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема й бебе.”

Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
Ами как се побира? Не му ли е тясно?
“Не, не се тревожи! – Мама права застава. –
Виж, коремът ми също расте, наедрява.

Все едно е хралупка – тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка – и просторна, и лека…
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува –
има място за бебчо дори да лудува!”

Вече в кухнята често заседява се мама.
Ние с татко се смеем, че похапва за двама –
два банана изяжда, две филийки препича…
И след малко от глад към хладилника тича!

Ала то е, защото се храни със нея
бебчо, дето в корема й кротко живее.
Как, ще питате вие, като няма устичка?
Ще ви кажа – през някаква тайна тръбичка.

Понякога мама бледа лежи.
Навярно коремът й доста тежи.
Тогава съм мил – безшумно се движа
и заедно с татко за нея се грижа.

Когато заспи, стихват стъпки и песни –
съня й не бива никой да стресне!
Влакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.

Колко много коремът на мама порасна!
Всяка рокля предишна сега й е тясна.
Вътре бебето шава, премята се, рита
и почуква с юмруче… За мене ли пита?

Знам, не вижда оттам непознатия батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.

С нетърпение питам: ”Защо ли се бави?
И кога ще излезе? Да не би да забрави?”
“Още малко остана – моят татко отвръща. –
Ще ухае на бебе после цялата къща!”

Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
Не расте ли и братче в корема ти, мамо?