та в този ред на мисли, помните ли постния грах? а недоволството на батето? помните ли как дума не обели за наденичките, които сготвих само защото човекЪт не тачи постните манджи?

вярно, че се случва рядко да сготвя две манджи в един ден (въпреки, че веднага ще получа “реплика” или “дуплика” или каквото е там)

понеже вече дори не помня какво и как точно забърках, но ето каква вкуснотия се получи след приблизително 40 минутна обработка във фурната. помня, че картофите предварително обелих, нарязах и бланширах (дори не съм сигурна дали това, което направих се назовава точно по този начин, ама карай ).

Read the rest of this entry →

__________

- мамо, ела. забравих нещо да ти кажа.
- какво?
- мамо, много те обичам..
- и аз много те обичам, но сега е време за сън.
- лека нощ, мамо..
- лека нощ..

пътуваме в колата към чичо Любо (педиатъра на Ния) и си говорим. по-точно Ния говори, а аз кимам, съгласявам се и отговарям. ето една малка част от разговора:

спрели сме на един светофар.
- мамо какво е това?
поглеждам: – банички.
- а това?
- кифли.
- това, това?
- реклама на магазина в който продават банички, кифли и други закуски.
- защо? (това е въпроса на мода. по всяко време и непрекъснато се задава)
- защото… защото защо завършва на “О” (така се измъквам, когато не успея за една секунда да измисля отговор)
потегляме.
- мамо, ще си купим ли баничка с кашкавал? (имаме си нещо като традиция след преглед при педито да купуваме банички от магазинчето до кабинета. обикновено ходим рано, рано, и Ния още не е закусила).
- после. първо ще отидем при чичо Любо да те прегледа и после ще купим банички.
- добре.

…………

след прегледа пътуваме в колата към бабата и дядото. (тези дни докато й минат сополите е на отглеждане при тях)

- мамо, мамо, не купихме баничка с кашкавал!

- ееее, забравихме. ти защо не ме подсети? нищо, следващия път ще вземем или ще помолиш баба да ти направи.

- добре. мамо… ама следващият път да не забравиш!

___________
ниини лафове (поредица)