… па ме хвърли на смет!

тези дни се замислих, аз спадам ли към горната категория, по точно към първата й част.
ще споделя малко мисли, пък вие решете. 🙂

ясно е, че не съм хвърлена на смета в буквалния смисъл, НО като връщам лентата назад май има нещо такова. като второ дете израстнах с привилегията да имам по-голяма свобода от баткото. един вид сама да се оправям в живота, още от малка. е, разбира се имаше контрол, но той беше по-скоро демократичен и в никакъв случай тегав и натрапчив. това разбира се си има своите плюсове и минуси. но като цяло мисля, че е бил правилния подход и определено с чиста съвест бих могла да кажа, че съм Човек.

дали съм родена с късмет? фактите дават положителен отговор на въпроса. честно казано имам късмет (по-малък или по-голям в различните ситуации… пу пу пу). но дали наистина съм родена с късмет…

майка се омъжва за първата си голяма любов, баща ми. забренява и се ражда моят брат, понастоящем вуйчото.
след година-две или три, тя забременява пак, но е направила аборт. 4 години и 3 месеца след раждането на вуйчото, тя забременява за 3-ти път. този път решава да задържи плода и след 9 месеца се появявам аз. по-малка съм от брат ми с 5 години, без 5 дена 😆

след раждането ми, следват още няколко аборта. (това звучи ужасно, признавам, но е факт).

хА, сега кажете родена ли съм с късмет? ами ако майка беше направила аборт, когато е била бременна с мен… или ако беше родила второто си дете, преди мен, съмнявам се, че щеше да роди и третото (т.е. мен ). това, ако не е късмет, здраве му кажи

знам, че майка е искала да има и отгледа поне 3 деца, но е останала само с желанието си по ред причини.