Пипи, тръгнах да оставям коментар на твоето „Раждане с любов и мъдрост“, но понеже нещо се отплеснах, коментара е във вид на пост
много хубаво си го написала и напълно съм съгласна с теб.
не съм съгласна с това, че раждането е нещо, което се забравя. е, мога да говоря от собствен опит, разбира се, нямам идея дали с всички е така 🙂 но със сигурност мога да ти кажа:
раждането го помня и ще продължавам да го помня! (въпреки, че батето продължава да ме репликира: нищо не помниш, нали бях там и знам ) забравила съм болката и то по-скоро не съм я забравила, ами тя сама избяга някъде много надълбоко в мен, точно в момента, в който Ния се появи на бял свят. усетих нещо, което няма как да опиша с думи. нещо много приличащо на облекчение. странно, ново, невероятно чувство!